Кой не е израснал с вълшебните и незабравими приказки на Ханс Кристиан Андерсен? Помните ли „Снежната царица“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“?
Едва ли ще е преувеличено да кажем, че това, което сме днес, дължим до голяма степен на този майстор разказвач.
Днес отбелязваме 214 години от рождението на Ханс Кристиан Андерсен. На 2 април, в негова чест, празнуваме и Международния ден на детската книга.
Какъв по-добър повод от това да си спомним за Андерсен и да се преклоним пред великия му гений?
***
"Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце."
„Да се движиш да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата - да пътуваш значи да живееш!”
"Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките."
"Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце."
"Чистотата е най-добрата красота!"
„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
"Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно."
"Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка."
"Само докато не си обвързан с нищо, пред теб е открит целият свят."
"Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство." - "Малката русалка."
"Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога."
"Единственият начин да си щастлив е да си полезен на света."
"Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога."
"Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат."
“Където се провалят думите, говори музиката.”
„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”
„Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”
“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”
„Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.”
„Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.”
„Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!“
***
“В това време малката Герда влезе през голямата врата на палата. Буйните ветрове насреща й утихнаха, сякаш заспаха. Герда прекрачи в широката пуста зала и видя Кай. Тя го позна веднага, хвърли се на шията му, притисна го силно и извика:
— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!
Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха ледената му обвивка и стопиха зрънцето от дяволското огледало. Той я погледна и тя запя:
Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим!
“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”
Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко, че къртът се влюби веднага в нея. Но той не каза нито дума, защото беше твърде разсъдлив.
Аз на драго сърце бих дала всичките триста години на тукашния си живот, стига само да стана за един ден човек! — рече тъжно русалката.
Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.
Колко светло и колко хубаво е тук, на свобода!
Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката му обич и всичките му мисли принадлежат само на теб и ако той ти обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешко блаженство.
***
— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.
