3. Умните често се подценяват

Често, професионалното израстване върви към умния човек, вместо той да се стреми към него, но тогава той казва: „опасявам се, че няма да се справя, не съм експерт в тази област”.
Тази нагласа, свързана с консервативния начин на мислене, идва от подсъзнателното усещане, че не бива да се напуска зоната на комфорт. Изглежда естествено, създава чувство за сигурност, но е непрофесионално, коментира Морис. Когато се отказвате от всяка възможност, която не отговаря на идеала за вашия опит, ще си останете безработни и безлични. Не слагайте този критерий на първо място, приемете предложението за работа, в която се изискват сходни знания и умения, препоръчва той.

4. Умните предпочитат да говорят за себе си от гледна точка на резултатите

Много от тях имат зад гърба си свръхпостижения. Резултатите им са по-гръмки от думите им. Но при търсенето на работа е важно да попаднеш и на интервю, където имаш възможност да демонстрираш тези постижения. Както и да развиеш предварително умението да ги представиш ясно и стегнато, така че веднага да си проличи с какво ще си полезен на работодателя.

5. Умните са прекалено скромни

Истината е, че повечето от тях не се смятат за умни и специални. По-скоро, хората с висок интелект гледат на способностите си да мислят и действат като на нещо обичайно и присъщо на всеки. Затова и не знаят как да акцентират върху качествата си, а също и как да ги опишат в резюмето си за кандидатстване така, че да бъдат открити по ключови думи в интернет, установява още Морис.

Това прекалено смирение може и да не е плод на прекалена скромност или чувството, че нейната или неговата квалификация не е подходяща за конкретната длъжност. По-скоро е ингориране на това, което останалият свят намира за важно.

И за финал, умните хора, които търсят работа, трябва да поумнеят по въпроса как по-добре да се представят!

По материали от Linkedin.com