Всеки ден взимаме множество решения под диктата на стремежа към удоволствие. Правим неща, които ни карат да се чувстваме добре или работим на определено място, защото ни удовлетворява или защото се заплаща добре. Този опит оформя нашата перспектива към живота и ни помага да дефинираме нашата личност. Но в резултат от това именно проблеми с нашия стремеж към удоволствие стоят в основата на много психически разстройства, като например пристрастяване и депресия.
А самото удоволствие се предизвиква от освобождаването на спектър от невротрансмитери в много области на мозъка. Един от тях е особено важен и това е допаминът. Той “информира” мозъка кога да очаква някаква награда, градира точно колко силна ще бъде наградата и ни кара да търсим други неща и събития, които ще на накарат да получим отново същото усещане. Той има и други важни функции, като волевото движение и когнитивната функция. При психични заболявания като шизофрения се наблюдава твърде много освободен допамин, което причинява психотичните симптоми. А при невродегенеративните заболявания като болестта на Паркинсон, допаминовите клетки, които са отговорни за двигателната координация, умират преждевременно. А при намаляване на количеството отделен допамин с се наблюдава апатия, депресия липса на мотивация и затваряне в себе си. И много често именно стремежа да се постигне онова състояние, което е носило силно чувство на удоволствие, независимо от цената, която плащаме за него в реалния живот, определя голям брой от погрешните ни решения.
