Днес се навършват 105 години от смъртта на великия български поет Пейо Яворов. Символист, интелектуалец и революционер, животът на Яворов е изпълнен с цяла палитра от емоции, които намират израз в поезията му.
В негова чест решихме да ви представим някои от най-въздействащите му поетични откъси. Насладете им се!
***
От ранни утрини зори
почнах и ви учих –
как се люби, как се пей –
как пълно се живей.
До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях…
Как малко аз живях!
“Моята изповед”
***
Надолу, все надолу, – горко изранен
в паденията, в скоковете главоломни.
Душата ми пияна, хищник настървен,
за ужаса копней. Но де ще се опомни?
Надолу, все надолу! – Горко изранен.
“Надолу, все надолу”
Виж още: Романсът между Яворов и Мина
***
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори…
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
“На нивата”
***
Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира;
сред тръни, скромни и без дъх,
дори пчела ви не намира –
печални бледни теменуги.
Печални, чакате ръка,
сънувате и пръсти нежни.
Напразно чакате!… Така,
в надежда тихо безнадеждни,
вий мрете – болни теменуги.
Вий мрете – в храсти и бодил
от първи ден чела навели…
Желания в живот немил,
мечти неволни и несмели –
вий чезнете едни след други.
О бледни, болни теменуги!
“Теменуги”
***
За всеки удар на съдбата
усмивка само имам аз; –
въз мен да падат небесата –
ще бъда хладен и тогаз.
“Защо мълчиш”
***
Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
„Ще бъдеш в бяло“
***
От други свят съм аз — не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.
„Не си виновна ти“
***
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!
„Стон“
***
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те — бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
„Сън“
***
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз.
„Мечта“
***
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
„Вълшебница“
***
Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето иска, се пилее,
дето иска, там ще пее.
„Луди-млади“
***
Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там!
„Проклятие“
***
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?
„Калиопа“
***
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.
„Сенки“
