Какъв по-добър начин да се научим на нещо от това да попитаме тези, които вече са го овладели, които са го постигнали и са били "там"?

Скорошно допитване на сайта Reddit от САЩ си даде за цел да разбере кои са нещата от миналото, за които хората съжаляват след като навършат 40 и повече години.

Миналото не може да се промени, винаги трябва да гледаме предимно към бъдещето, защото то е мястото, където ще прекараме останалата част от живота си. Но все пак, докато сме все още в настоящия момент и можем да променим нещо, може да се замислим за следното:

Според допитването, хората над 40-годишна възраст същаляват най-вече че в 30-те си години и по рано...

... са имали задръжки. Човек започва да чувства социалният натиск най-силно в края на 20-те и началото на 30-те си години. Тревожим се дали не трябва да сме си у дома докато сме навън, дали не е редно да гледаме деца, да учим. Колкото и бунтовнически да звучи, важно е да не се вслушваме прекалено в очакванията на другите от нас дори и след 30 и да открием какво ни прави щастливи, какво искаме. За да не поемем в нежелана, но социално приемлива посока. Защото поемането по този път би удовлетворило някой, но не и нас самите, следователно не бихме разгърнали вървейки по него целия си житейски потенциал и това би било много жалко. Разултатът от живота ни не би бил така блестящ, какъвто е възможно да бъде. 

"Не прекарвах време с родителите си докато бяха по-силни и жизнени, позабравих ги...". Един от най-често срещаните отговори в допитването е бил, че докато са били на 30 и повече години хората не са прекарвали време с майките и бащите си, а тогава родителите са все още здрави и сравнително по-млади, за да могат активно да участват в най-различни дейности - разходки, пътувания, разговори. Тези неща стават малко по-трудни след като родителите остареят. 

"Поставих работата на първо място". Наистина в 30-те си години човек се опитва най-активно да гради кариера, но често го правим за сметка на това да прекарваме време с обичаните от нас хора - това са ценни моменти, не бива да ги изпускаме. Ще се изкатерим по корпоративната и професионална стълбица, няма страшно.