Една част от майките на малки деца имат две съществени занимания: да четат страшни неща в интернет и да се предават на угризенията на съвестта си. И, ако по първата точка нищо не може да се направи, от чувството за вина е просто необходимо да се спасите.
Как да се случи това, при положение, че въпросното усещане съвсем не отминава с времето, а напротив – засилва се? Следват шест евентуални и лесни решения по въпроса, както и техните първопричини, дано да сме ви полезни:
1. Аз съм лоша майка!
Лоша съм, защото се скарах на детето. Или защото спи с мен в леглото. Или защото го дохранвам с адаптирано мляко, возя го в количка, нося го в слинг, приспивам го, не го приспивам, разрешавам му, забранявам му…
Майката (особено ако детето ѝ е първо) така или иначе се съмнява във всичко, а ако в добавка си има и роднини, които я упрекват за всичко, то чувството ѝ за вина е гарантирано.
Какво може да помогне? Изберете си за пример само едно гуру – дали ще е д-р Спок, д-р Мок или който и да било друг - няма значение, също така съвсем не е необходимо той или тя да са доктор – може да е друга майка, консултанта ви по кърмене и захранване на бебето и т.н.
И не забравяйте регулярно да подкрепяте своята увереност с единомишленици.
2. Явно не обичам детето си
Майчинският инстинкт е сложно чувство, което далеч не се развива изведнъж. Пречат му хормонални проблеми, стрес, депресия, физическо и психическо изтощение. Много майки се тревожат, че не изпитват умиление или прилив на нежност при вида на детето си. И една малка част от тях се престрашават да говорят за това.
Какво може да помогне? Помощ от близки, които могат да поемат рутинните битови задължения, за да позволят на майката да отдъхне и да се сближи с малкото. Не пренебрегвайте и консултации с психолог.
Продължава на страницата на Новите родители.
