В игрите си детето включва не само от това, което е познато на нас, възрастните. В неговата реалност има място за фантазии и приказки.

Когато заспи, то лесно се пренася във въображаем свят, където магически и истински същества съжителстват лесно, а когато се събуди, може ентусиазирано да разказва как през нощта е срещнало добрата фея, какво му е казала тя ... Ето мнението на експертите. 

Особености на въображаемия приятел

Детското въображение започва да се развива от около 2,5 до 3-годишна възраст. Проявява се в сюжетните игри, в които различни предмети или играчки са "надарени" с определени свойства или имат характер.

И в тази възраст това се случва едновременно с появата на един или повече въображаеми приятели. Те се явяват във всякаква форма и размери. Образът им може да бъде подобен на някой, който детето вече познава, да е анимационен герой или дори „оживяла“ плюшена играчка.

Понякога детето изцяло измисля образа на своя „приятел“.

Невидимите приятели могат „живеят“ само на определени места, например под легло или в килер, и могат да се появяват и да изчезват без конкретна причина.

На какво да обърнете внимание

Не бива да се плашите от въображаемите приятели на детето: появата им е нормален етап на израстване между 3 до 7 години.

За да разберете по-добре защо то се нуждае от измислен приятел, си представете, че той е реален и помолете хлапето да ви го представи.

Опитайте се да не показвате недоверие и съмнение и се пренесете във въображаемия му свят. 

Няма страшно, че за закуска ще трябва да се престорите, че правите ястия за новия „гост“. С времето хлапето ще ви разказва за истинските си приятели, без да се страхува, че няма да го разберете или, че да го осъждате.

Наблюдавайки как играе детето, ще забележите каква точно е ролята на невидимия приятел в живота му.

Каква може да бъде тя:

Чувство за контрол: Колкото и либерален родител да сте, детето разбира, че в повечето случаи вие контролирате ситуациите, а не то. Измисляйки въображаем приятел, то сякаш придобива чувство за контрол, тъй като във фантастичния свят то диктува на своя „приятел“ какво да прави и какво да не прави.

Задоволяване на фантазиите: Във фантастичния свят децата са приятели с любимите си герои – Ана, Елза, Пепеляшка, Рапунцел, Трансформър, Спайдърмен... С тези, които биха искали да срещнат в реалния живот.

Повишават увереността в себе си: Въображаемият приятел не критикува и не осъжда действията на детето, и с него то се държи по най-естествен начин.

Компания за игри: По този начин детето компенсира липсата на приятел за игри и общуване с връстниците си.

Възможност да изрази мнението си: Някои деца се страхуват да изразят мнението си и търсят помощ от въображаемия приятели. После имат самочувствието да кажат нещо от рода на: „Мамо, моята Алиса не харесва тази рокля“. 

Продължава на страницата на Новите родители