Край смъртния одър на умиращ политик се събират съратниците му и тихо споделят:

– Прекрасен човек!

– И колко мъдър!

– И справедлив!

– Да не говорим за добротата му…

За мъничко болният идва в съзнание, отваря очи и промълвя:

– И скромен! Моля ви, не забравяйте за изключителната ми скромност!