Няколко въпроса от теста сякаш намекват, че страдащите от синдрома на измамника често се притесняват, че постиженията им са въпрос на чист късмет. Може би една от причините за тази нагласа е съвременната култура, която свързва успеха с привилегиите или късмета, а не с индивидуалните умения и представяне.
Например, наскоро в Twitter получих отговор на статия, в която казвам, че успехът е базиран на труда, решенията и действията на човек. Туийтът гласеше: „И добро количество късмет, нека си признаем.“
Непрекъснато чуваме подобни коментари, но това е мит – при това доста зловреден. Опитът ми сочи, че късметът и успехът са две независими явления, които нямат никаква връзка помежду си. Успешните личности по-скоро сами създават късмета си, работейки усърдно, вземайки правилните решения, поемайки рискове и действайки уверено.
Ако наистина искате да знаете какво мотивира успешните хора, ще ви кажа – обикновено това е страстта им към работата. Те винаги се стремят да постигат повече. Летвата никога не е достатъчно високо. И колкото и уверени и силни да изглеждат понякога, дълбоко в себе си таят неувереност и страхове – такава е човешката природа.
Няма значение колко успешни сте. Ако поне малко не се съмнявате в себе си, значи просто не сте човек. Предполагам всеки от нас, малко или много, страда от синдрома на измамника.
Стив Тобак, писател и управляващ партньор на Invisor Consulting, за Entrepreneur.com
Източник: Мениджър Нюз
