„Везни“

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта – и първото страдание,

верността – и нейните въжа,

ласките – и първата досада,

клетвите – и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи – с очите ми,

силата – със нежността…

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика – при любовта…

Страшно ще ти е да се събудиш –

по-добре е да не спиш:

да си идеш – ще ти бъде трудно,

да се върнеш – ще се унижиш.

(Стефан Цанев)