Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!
