Името на българската столица София носи дълбока религиозна, философска и историческа символика, която е пряко обвързана с конкретни материални обекти в града. За разлика от масовото схващане, градът не е кръстен на човешко същество или на Света мъченица София (майката на Вяра, Надежда и Любов), а на Исус Христос в неговото измерение на „Премъдрост Божия“.
Всъщност базиликата „Света София“ е най-важният исторически обект, който е дал съвременното име на столицата.
Какъв е произходът на името София обаче?
Красивото и благозвучно име крие няколко основни послания.
На първо място, припомняме, че на старогръцки език думата означава буквално „мъдрост“, „знание“ или „висше познание“. В античните философски схващания София не е просто ум и интелект, а интуиция, вглъбеност, способността да се разбират дълбоките истини за света и Вселената. Името символизира просвещение, духовност, разсъдителност и стремеж към истината.
На второ място, името е пряко свързано с култа към Света мъченица София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. Затова неизменно се асоциира с идеята за майчинство, закрила, устои и морална сила. София е олицетворение на корена, от който поникват най-ценните човешки добродетели.
Носителките на това име се отличават с интуиция, интелект, аристократизъм и вътрешна сила. То съчетава в себе си силен характер и нежен, хармоничен дух. София е изтънчена и добре възпитана, тя е деликатна и дипломатична в отношенията си с другите. София е фин човек, който знае цената си и не обича да попада в случайна компания и да води празни разговори. Тя е състрадателна, разумна, обича да помага на другите и думата й тежи на мястото си. Носителките на това име са одухотворени и красиви жени, които са образовани, независими и умеят да водят светски разговор.
