„Когато чашата мляко е разлята из целия под и онези малки очички ви погледнат в очакване на вашата реакция… поемете дълбоко въздух и помислете кое е наистина важното в случая. Отнема 5 минути, за да почистите изцапаното и да поправите белята. Отнема много повече време, за да поправите пречупения детски дух.“ - Ребека Ийнс
Когато децата са под стрес, те нямат нужда от нашия гняв – имат нужда от нашето спокойствие.
Нашите реакции в трудни моменти оформят вътрешния глас, който децата ни ще носят в себе си през целия си живот. Разбира се, че е трудно да се сдържаме понякога, но това ще запечатат завинаги у себе си.
Когато детето направи дребна беля, например разлее млякото, поемете дълбоко въздух и спокойно кажете:
„Всичко е наред. Всички правим грешки. Нека го почистим заедно.“
Подкрепете ги, докато чистят – не с мърморене, назидание и вменяване на чувств на срам, а с насоки.
След като нещата се успокоят, проведете спокоен разговор:
„Грешки се случват – и точно така се учим и растем. Бъди по-внимателен следващия път.“
След това се упражнявайте заедно.
Позволете им да опитат да си сипят отново.
Похвалете ги, ако се справят.
Запомнете, че тук не става дума само за разлятото мляко – това е безценна възможност да покажете модел на подкрепа и контрол на емоциите. Да покажете на детето си, че грешките не са провали, а стъпки към усъвършенстването. И че вие сте до тях, за да ги подкрепяте и насърчавате, а не да ги съдите.
Бъдете успокояващият глас, който детето ви ще запомни – този, който ще чува в собствения си ум по време на стресови ситуации.
Какво по-хубаво от това да отгледаме емоционално уравновесени и устойчиви деца… чаша по чаша разлято мляко.
