В една далечна северна страна имало семейство на потомствени ловци, което се изхранвало само с лов на диви животни. От незапомнени времена ловните умения се предавали от поколение на поколение и от баща на син. Дошло времето и на най-младия член от фамилията да бъде посветен в практическите тънкости и скритите тайни на ловния занаят, които се научавали само в гората, на място, по време на самия лов. Младежът с голямо нетърпение очаквал този ден и вече бил съвсем нетърпелив.
– Тате! Нека и аз да дойда с вас! Вече съм достатъчно голям! Кога най-после ще ме заведеш на истински лов? – за сетен път се помолило момчето.
– Добре! Утре ще дойдеш с нас и ще получиш първия си практически урок по поставяне на капани за улов на диви зайци – казал бащата. – Ще започнем със зайците, защото хем ги има в изобилие из нашите гори, хем са дивеч, от който получаваме не само хубаво месо, но и ценни кожи – добавил старият ловец и започнали да приготвят капаните.
– Ура! – зарадвал се младежът и вечерта едва заспал от вълнение, а на сутринта скочил пръв от леглото изгарящ от нетърпение. Той отдавна бил запознат с теорията на ловния занаят от историите, които слушал всеки ден, но знаел, че и ловът е като всяка друга дейност и че винаги истинските умения и опита се придобиват само в практиката.
Другите мъже също станали много рано. Хапнали набързо и се приготвили за път, накрая взели приготвените примки и цял ден кръстосвали снежната гора. Заложили повече капани от всеки друг път. Привечер се прибрали уморени от дългото ходене, хапнали набързо и веднага си легнали, че на следващия ден ги очаквал същият дълъг маршрут. Сутринта станали много рано и още по тъмно тръгнали да събират улова от поставените капани. На разсъмване стигнали до първия капан и видели, че се е хванало в него едно малко зайче.
– Ето го и първия улов, но е много малък! – казал старият ловец и се навел над треперещото животинче, за да го освободи от стегнатата примка. – Ние никога не убиваме малки животни! Нека да расте. – добавил бащата и пуснал зайчето на свобода, а то веднага се стрелнало към заснежените шубраци и за броени секунди изчезнало в гората. Четиримата ловци продължили пътя си към следващия капан и когато вече били близо до втората примка най-малкият син пръв изтичал до нея.
– Тате! Тук също се е хванало още едно малко зайче, но въобще не мърда. Сигурно е умряло! – провикнало се запъхтяното момче.
– Да...Наистина е умряло – навел се опитният ловец и започнал да оглежда издъхналия малък пленник. – Това е същото зайче, което освободих преди малко, ето тук са следите от другата примка. Пак щях да го пусна, но...
