Веднъж поисках да говоря с Бог за един провален ден от моя живот.
- Боже, може ли да те питам нещо? - обърнах се аз към него.
- Разбира се. - отвърна Бог.
- Обещай, че няма да се ядосваш…
- Обещавам.
- Защо позволи днес да ми се случат толкова много лоши неща?
- Какво имаш предвид?
- Ами, събудих се късно. Колата ми запали едва след цяла вечност. На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам. По пътя към вкъщи батерията на телефонът ми падна, точно като ми звъннаха. И за връх на всичко това, когато се прибрах исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше! Днес нищо не беше, както трябва! Защо допусна това?
Бог помисли за миг и каза:
- Да видим сега, ангелът на смъртта беше до леглото ти тази сутрин и трябваше да изпратя един от ангелите си да се бие за живота ти. Оставих те да спиш през това време. Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор по твоя обичаен път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз се засрамих, а Бог продължи:
- Човекът, който ти направи първия сандвич днес беше болен и Аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа. Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен. О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
- Съжалявам, Боже.
- Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш във всичко – в доброто и в лошото.Аз:
- Ще ти се доверя.
- И не се съмнявай, че моят план за твоят ден е винаги по-добър от твоя.
