Александър Сергеевич Пушкин е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на XIX век. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.

В негова чест решихме да ви представим някои най-великите му мисли.

„Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.”

„Хората никога не са доволни от настоящето и, имайки малко надежди за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.”

„Завистта е сестра на съревнованието.”

 „Злословието, дори и без доказателства оставя почти вечни следи.”

„Животът не е само подготовка за утрешния ден, но и непосредствената, жива радост.”

„Не отлагай нещо за вечеря, което можеш да изядеш за обяд.”

„Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството."

„Скуката е една от способностите на мислещите същества.”

„Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.”

„Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.”

„Приказката е лъжа, но в нея има истина.”

„Учените са много, умните хора малко.”

„Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.”

„Любовта – това е възхителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.”

„Несподелената любов не унижава човек, а го възвисява.”

„Няма истина там, където няма любов.”

„Народът е като децата. Трябват му занимания.”

„Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.”

„Да се презира оценката на хората не е трудно, да се презира собствена преценка е невъзможно.”

„Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.”