Цялата зала бе съсредоточена в стареца. Мъжът събра сили, остави бастуна и се изправи.
- Всяка вечер, след като тя си легнеше, аз ставах. Това цвете вечер влага не понася, господин съдия. Затова, бе нужно, след като тя заспи, аз да стана и да изпразня саксията, полята от нея.
После старецът премести тежестта на тялото си върху другия крак.
- Ех, старост... онази вечер, и аз съм заспал и съм пропуснал да го сторя. Обвини ме… Не можах да й обясня, предпочетох да се съглася с нея.
Марк Хансен
Извод: Нещата не са винаги такива, каквито изглеждат. Човекът до вас може би ви обича много повече, отколкото подозирате. Ако сте се изгубили, опитайте да откриете отново пътя един към друг. И вашето цвете. Някъде там. Което ви чака.
Редакция и коментар: обекти.бг
