Разхождали ли сте се някога по облаци? Може наистина да го направите – в Салар де Уюни в Боливия. Това е най-голямата солена равнина в света. Фотографи от цял свят пътуват дотам, за да снимат неземното място.

То е нещо като бяло замръзнало езеро. Само че вместо с лед е покрито с блокове сол, които на места достигат до 10 метра дебелина. 10 582 квадратни километра сол! По тях може спокойно да се пътува с кола.

През сухия сезон повърхността е абсолютно суха и гладка. През дъждовния е покрита с тънък слой вода, през която автомобилът минава без проблеми. А разходката пеша… Именно тогава настъпва магията и соленото плато се превръща в най-голямото огледало в света. Яркосиньото небе и белите перести облаци се повтарят по повърхността на водата, всичко се удвоява, както и човекът отгоре, разбира се, наопаки.

Според легендата планините Тунупа, Куску и Кусина, които заобикалят солницата, били хора гиганти. Тунупа се омъжила за Куску, но той избягал от нея с Кусина. Скърбящата Тунупа започнала да плаче, докато кърмела малкия си син.

Нейните сълзи се смесвали с млякото и така се образувала Салар. Много от местните хора почитат Тунупа като важно божество. Името на солницата може по-свободно да се преведе като солена равнина с кошари – последното се отнася до „островите” по повърхността й. Това са остатъци от върхове на древни вулкани, които са били потопени във вода.

Солницата се намира в департамента Потоси в Югозападна Боливия, на 3650 м надморска височина. Преди 40 хил. години местността е била част от гигантското праисторическо езеро Минчин. Когато то пресъхнало, след него останали две езера – съвременните Поопо и Уру Уру, както и две големи солници. Смята се, че в Салар де Уюни има 10 млрд. тона сол, от които на година се вадят по-малко от 25 хил. тона.

Дебелата кора на повърхността покрива солен разтвор, чиято дълбочина варира от 2 до 20 метра. В него има различни химични елементи, но най-интересното е, че е изключително богат на литий. Със запаси от 9 млн. тона

Боливия държи около 43% от световните резерви на този елемент, изключително важен компонент за електрическите батерии. На солницата практически няма никаква растителност или животински видове. По бреговете около нея се срещат само гигантски кактуси. Всеки ноември тук пристигат да се хранят три вида розово фламинго.

Традиционно солта се добива, като местните жители режат блокове от повърхността. Използват ги и за строеж на хотели от сол, които са голяма атракция за туристите. В тях стените, покривът и мебелите са направени изцяло от солени блокове. 

Заради голямата площ и гладката си повърхност Салар де Уюни е идеално място и за калибриране на космически сателити. Сезонните дъждове, които разтварят солта, допълнително изглаждат повърхността й. Като резултат разликата в нивата на солницата по цялата й площ е по-малко от метър.

Автор: Калина Маркова

Gallery

Rickson Davi Liebano / Shutterstock

Gallery

Benedikt Juerges / Shutterstock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock