Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето?

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно, какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам… - прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Елеонора Бойчева, родена в град Лом, психолог, писател. “Стриптийз” е дебютната ѝ книга, която носи името на текст, който през 2016-а година печели Националния литературен конкурс „Яна Язова”, след което предизвиква голям интерес в интернет пространството.

Редакция: обекти.бг