Майчинският инстинкт – мит или реалност
Прието е да се смята, че главната цел на всяка жена е раждането на дете и че майчината любов е нещо абсолютно и неизменно. Но какво става, ако жената не иска да има деца или не чувства това, което наричаме майчински инстинкт? В начало трябва да кажем, че терминът „майчински инстинкт“ и обичайното му разбиране нямат никаква научна основа и лежат някъде на пресечната точка между „родителския инстинкт“ и „майчинството“.
Под това словосъчетание обичайно се подразбира не просто стремеж да отгледаш и защитиш своето дете, но и всепоглъщаща любов към него, а също така и някаква подсъзнателна връзка: смята се, че майката (но не и бащата) вътрешно чувства, ако нещо става с детето й – за което няма никакви научни потвърждения.
Така или иначе, много майки действително чувстват някакъв вид връзка с децата си и голяма роля във възникването на тази връзка играе бременността, а именно този период, когато жената усеща движенията на бебето. Така то става за нея много по-реално, защото по-добре усеща развитието му.
Засилването на тази връзка може да се получи чрез кърменето – неотдавна се появи мнение за това, че майчинският инстинкт често се събуждал при първото сукване на бебето.
В това няма нищо свръхестествено, подобни механизми не се явяват основополагащи и точно същата любов към детето си могат да се усетят и жени, които поради различни причини се отказват да кърмят, както и тези, които възпитават не родни деца, а също и бащите.
Сакралният смисъл на образът на майката, майчиното мляко и майчината любов идва още от древността заедно с култа към женската гръд и Великата богиня-майка: образът на жената, която дава живот е обграден от благоговеене и трепет. Отломки от този култ са стигнали и до нас, което е довело да раждането на въпросните стереотипи.
В реалността не всичко е толкова сложно. Стереотипното мнение, че бъдещите бащи са неспособни да чувстват към детето подобна любов не е съвсем дълбоко погрешно, но от друга страна принуждава много бащи да крият своите чувства.
Така често те се оказват „отстранени“ от процеса на възпитание по-късно и напълно са лишени от възможността да изпитат и почувстват тази любов. Безспорно има и изключения и някои мъже просто са неспособни да изпитват толкова силни чувства.