Как моделът на възпитание бележи самите родители

11 октомври 2019 г., 13:00
345

Илюстрация: Guliver / i Stock

Стилът, който родителите прилагат при възпитание на децата си, остава отпечатък върху здравето и самочувствието им.

Повечето проучвания изследват обратното – как методите на възпитание се отразяват на детето и никой досега не е погледнал обратната страна. Именно това анализира британският професор по социология Кевин Шафер от университета „Бригам Янг“.

Според него хората не дооценяват каква може да е обратната зависимост. Например вторите бащи много по-често изпадат в депресия, защото не могат да определят подхода си на възпитание към чуждото дете.

Ето трите стила на възпитание, които според Шафер остават отпечатък и върху самите родители:

Родителят "хеликоптер"

Той е прекомерно загрижен и се стреми да предпази максимално детето си. Непрекъснато го „спасява“. Ако то си забрави в къщи маратонките или не си напише домашните, този родител е склонен да го свърши вместо него. Или пък е готов да мие ръцете му с мокри кърпи на всеки 30 минути.  

И като хеликоптер кръжи над хлапето и се опитва да контролира всяка негова стъпка.

В какво е опасността

Този тип родители са перфекционисти, иската да държат всичко под контрол. Не гледат на детето като на отделна самостоятелна личност, а като на свое умалено копие – отражение и продължение на личните им успехи.

Подобно поведение тласка родителите към депресия, а в далечна перспектива може да доведе до здравословни проблеми със стомаха, жлъчката, имунната система и съня. И те са застрашени от безсъние и болести на сърцето.

Какво да се направи

Съвет дава психотерапевта Еми Морин – преподавател в Североизточния университет на Бостън. Тя предлага на родителите да пробват със следната техника за справяне със ситуацията.

Да си зададат въпрос, какво биха посъветвали своя приятелка при възникване на критична ситуация с нейното дете. Защото, като погледнат от страни, поведението им ще е по-рационално и лишено от излишна паника. 
Там, където родителят хеликоптер вижда опасност, по-спокойният и разумен човек ще мисли рационално. Всеки път, когато в главата на паникьосаната майка изниква пореден ужас, е добре да спре и да си припомни собственото детство.  Да се сети, че не е имало нищо плашещо, дори ако детето отиде само до магазина, и забрави да остави бележка на родителите си, защо е излязло от къщи.

А в онези години въобще никой не е разчитал на мобилни телефони, защото такива е нямало, а всички  са пораснали.
Така че е добре родителите да оставят децата си да направят собствените си грешки. Това, колкото и да е странно, може да окаже благоприятно въздействие и на техния  психологичния комфорт и здраве.

Авторитарните родители

Мама и татко винаги знаят най-добре. Те наказват детето и като мантра повтарят: „Аз нали ти казах“ . Авторитарните родители постигат всичко с викове и непрекъснато са гневни.

В какво е опасността

Гневът е емоция, която има далечни поражение върху здравето. И когато гневът излезе извън контрол, той започва да руши здравето – сърцето бие по-ускорено, мускулите се напрягат, човек трудно се контролира. Това може да доведе до различни пристъпи, особено, ако ситуацията се повтаря няколко пъти през деня. Например, ако майката буйно реагира на разсипаната по пода храна, на ненаписаното домашно, на счупената ваза … организмът ѝ може да не издържи на натоварването.

Какво да се направи 

Да държи под контрол ситуации, които водят до гняв. Ако родителите са на ясно, какво може да ги извади от кожата, може съзнателно да отложат този момент и да озаптят избухването си. Смисълът на подобно усилие е, че то спестява автоматичната реакция. 
Седнете. В прекия смисъл на думата. При порив на гняв, седнете на стола и пребройте до 10.

Упражнението се казва „Стоп. Седни. Дишай“. Мозъкът приема седналото или легнало положение като безопасно и разтоварващо. Това просто физическо упражнение, прекъсва прилива на химически вещества, които гневът освобождава. 
А седнали на стола, е почти невъзможно да се почувствате гневни.
"Обикновено хората стават и тогава започват да крещят", обяснява психиатърът проф. Роберт Най, от Медицинския факултет на университет  "Джорджтаун" във Вашингтон.

Продължава на страницата на Новите родители

Ключови думи:
Коментари