Кой не е чувал за Дмитрий Нагиев – един от най-известните руски актьори и телевизионни водещи?

Освен с всичко останало, Дмитрий се занимава активно и с благотворителност. Наскоро той сподели разговор с едно от децата, за които се грижи благотворителната фондация „Анна“ (и на която той е председател). Фондация, която подкрепя и помага на многодетни семейства, детски домове и приюти.

Този разговор променя живота на Дмтрий завинаги:

„Оглавих фондацията „Анна“ преди три години. Оттогава общувам често и дълго с болни дечица. И това общуване буквално ме приземи. Веднъж разговарях с едно дете, питах го как живее, за какво си мисли. И малчуганът ми каза, че за него всяка сутрин е изпълнена с радост. „На какво се радваш?“, попитах го аз, при което момчето ме погледна с недоумение, след което ми отговори по най-неочаквания за мен начин: „Радвам се, защото съм се събудил и това означава, че съм жив“. Знаете ли, след този разговор осъзнах, че моите проблеми са абсолютна глупост. Благодарен съм на това момченце – то ме научи да се радвам на живота и (не, не се боя от тази дума), ми помогна да осъзная неговия основен смисъл.“

Насладете се и на няколко други не по-малко проникновени и все по-актуални изказвания на Нагиев:

„Отново настанаха трудни времена, а действителността ни удари под пояса. Едната половина от народа се прегъна на две, а другата се прави, че изобщо не я боли. Боли, много боли даже. Боли, тъй като се налага да пилеем толкова много време, да харчим единствения живот, [който ни е даден], за да изясняваме отношенията помежду си, за да изтръгнем от другия чувалчето със захар. Обидно е… Обидно е, че в нашата държава по върховете хората оглупяват от височината, а тези в низините - оскотяват от нищета".

„Слаб съм… Слаб съм и не желая да виждам бедни възрастни старици, които едвам ходят, които стискат в юмрук стотинките си, с които могат да си вземат само хляб, хляб, който вече не е "най-вкусният на земята", както ни учеха едно време. Аз също искам да живея заедно с вас в богата и красива държава, да се гордея с нея, да плача, когато зазвучи химнът ѝ. Искам да работя за вас и да живея за вас. Същевременно обаче моят живот не ви е нужен. Боите се за своя собствен и така и трябва. Но не е редно целият ни живот де е борба и борбата да ни е начин за оцеляване. Мога да ви пожелая само едно - бранете децата си, не се превръщайте в скотове, защото именно за това ни подготвят. Помнете, че дори този гнил и измъчен свят, в който живеем, трябва да се управлява от любов…"

Източник: cluber.com.ua