„Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на самия Живот, на неговия копнеж.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И макар да са с вас, не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и мислите си.
Защото те имат свои собствени мисли.
Можете да приютите телата им и да им дадете дом, но не и душите им,
Защото те обитават дома на утрешния ден, те принадлежат на бъдещето, до което вие нямате достъп дори в сънищата си.
Може да се опитвате да приличате на тях, но не ги карайте те да приличат на вас.
Защото животът не се движи назад и не може да остане заключен във вчера.
Вие сте лъкът, който изстрелва децата ви като живи стрели напред в живота.
Стрелецът вижда целта по пътеката на вечността и Създателят насочва ръката ви със своята сила, за да може стрелата да отлети надалеч.
Нека лъкът в ръката на Създателя бъде опънат към радостта,
Защото Бог обича и полета на стрелата, но и лъка, който е стабилен.“ (Джубран Халил Джубран)
Джибра̀н Халил Джубра̀н е ливански поет, писател, философ и художник. Роден е в семейство на християни-маронити, но самият той е повлиян отисляма и по-специално от мистичното течение на суфизма.
