Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов (1850 -1921) - Патриарх и класик на българската литература, влюбен в България до полуда, поставил в центъра на петдесетгодишния си творчески път родината с всичките й рани, патила, горести, радости и славни моменти.
