Ако имах триста живота,

щях да поискам да мога

да се връщам отново

в приказни дни като този.

 

Щях да направя така, че

да връзвам още опашки,

да обувам малки крачета,

да погалвам сладки нослета,

 

да нахлузвам есенни шапки,

да пощипвам замръзнали бузки,

да целувам охлузени длани,

да мърморя за скъсани блузки.

 

Щях непременно да искам

да прегръщам с ръце без остатък,

без да мисля за нищо,

без да има нататък.

 

И във тази прегръдка щастлива,

даже нищо друго да нямам,

ако можех, щях да поискам

завинаги там да остана.

 

Автор: Цветелина Велчева