По случай годишнината от Деня на победата aif.ru публикува уникалната „Детската книга за войната“, чрез която можем да се докоснем до 35 дневника, написани от деца в периода 1941 – 1945 г. Половината от тях са публикувани за първи път.

Това е историята на малките жертви на една голяма трагедия – тези от периферията, от окупираните територии, от гетата и концентрационните лагери, от блокадата на Ленинград. Гласът на 35 деца, всяко едно от които говори открито за войната.

„Детската книга за войната“ може да бъде прочетена свободно и онлайн. Ние обаче ви предоставяме няколко откъса от нея. Сигурни сме, че е необходимо да се знае за съществуването на подобни творби.

„Да избягам от прегръдката на този чудовищен глад. Да избягам от вечния страх за живота си. Да започна нов живот, някъде, в някое малко селце, сред природата. Да забравя за преживените страдания. Това е моята мечта днес.“

„Безизходица, не мога повече да продължавам да живея така. Глад. Страшен глад. С мене са мама и Ира. Не мога да им отнемам къшея хляб. Не мога, защото знам, че сега дори една трохичка... Днес, докато се връщах от хлебарницата, взех, отнех от мама и Ира 25 грама хляб - парченце, колкото да се допълни дажбата - и го изядох скришом... Нямам капка съвест, рухнах в бездната на пълната поквара... Такава мъка, гузно ми е, мъчно ми е като гледам Ира... Да ям! Храна!

Из дневника на Юлий Рябинкин, 1941 г., обсадата на Ленинград

„Изядохме втора котка, без капчица отвращение. Доволни сме, че хапнахме нещо засищащо. Впоследствие обаче настанаха наистина гладни дни. В магазините – нищо. Вкъщи – също почти нищо. Котките очевидно също не са яли от отдавна. Сега по улиците не може да бъде видяна нито една, дори хърбавите ги няма…“
Из дневника на Лери Игошевой, 1942 г., обсадата на Ленинград

„Надзирателката избра осем души измежду нас (включително мен самия) и каза, че ние ще отговаряме за погребенията. Досега цареше истинска бъркотия. Умрелите лежаха с дни в бараката. Сега ние трябва да ги разсъблечем на мига, да им свалим златните зъби и да ги заровим в двора отпред…“

Из дневника на Маши Рольникайте, 1942 г., концлагер Щутхоф

“Гестапо прибра цялата еврейска интелигенция. После пуснах част от тях, други бяха разстреляни. Само вчера бяха разстреляни 5 хил. души.“

„Днес взеха за разстрел Ф… Тъжно. За хората, които гледат с безраличие на това… С какво Ф. е по-лоша от вас? Тя бе добро и смело момиче. Тя вървеше с високо вдигната глава. Сигурен съм, че не е свела глава и пред лицето на смъртта. Ф., помни, няма да те забравя. Няма да простя и един ден ще отмъстя.“

Из дневника на Роми Кравченко, 1942 г., Кременец

„Мислех си, че при всичкия огън, сълзи, безкрайна тъга и студ, в мен никога няма да се появи отново желанието да пиша. Днес обаче се случи нещо, което отново ме накара да застана пред листа хартия… Както обикновено всяка сутрин, татко се канеше да наклади огън, за да приготви грис. Отвори капана на изкопа и се провикна към съседа. „Алекс, излез, ти си жив…“ И с тези недоизказани думи неговият живот приключи. Чу се изстрел и татко се свлече на стълбите на изкопа…“

„Да живее слънцето, да се скрие мрака. Да живее моята родина, да живее свободата. Вече няма германци. Скъпите герои освободиха Пушкин.“

Из дневника на Жени Воребьевой, 1944 г., Пушкин