Събития от датата

  • 394 — Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.

  • 1492 г. — Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.

  • 1522 г. — Витория, един от оцелелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият кораб, обиколил света.

  • 1791 г. — В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е представена специално за целта последната опера и произведение на Моцарт - "Милосърдието на Тит".

  • 1883 г. — Княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано.

  • 1885 г. — Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).

  • 1901 г. — В Бъфало (Ню Йорк) е извършен атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли, в резултат на което той умира 8 дни по-късно.

  • 1915 г. — България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция.

  • 1939 г. — Втората световна война: Южна Африка обявява война на Германия.

  • 1940 г. — Румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай I.

  • 1941 г. — Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски.

  • 1941 г. — Прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения.

  • 1941 г. — Холокост: нацистките власти задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак - шестоъгълната звезда на Давид.

  • 1944 г. — Лесковац е сринат до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови жители 6000 губят живота си.

  • 1948 г. — Юлиана става кралица на Нидерландия.

  • 1948 г. — Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България.

  • 1959 г. — В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път.

  • 1965 г. — индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за предотвратяване на пакистанска офанзива в Кашмир.

  • 1968 г. — Суазиленд получава национална независимост от Великобритания.

  • 1974 г. — Открита е новата Централна гара София.

  • 1983 г. — СССР признава за свалянето на южнокорейския пътнически самолет (269 жертви) с обяснението, че военните пилоти не са били наясно с вида на самолета, когато той нарушава съветското въздушно пространство.

  • 1991 г. — На втория по големина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, сменено през 1924 г. на Ленинград.

  • 1997 г. — Екип от астрономи открива Калибан — естествен спътник на Уран.

  • 1997 г. — Състои се погребението на трагично загиналата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света наблюдават по телевизията.

  • 2000 г. — В централата на ООН в Ню Йорк с участието на 150 държавни глави и други високопоставени политици започва най-голямата световна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.

  • 2005 г. — Калифорния става първият щат на САЩ, който легализира еднополовия брак.

  • Родени

  • 1666 г. — Иван V, руски цар († 1696 г.)

  • 1757 г. — Маркиз дьо Лафайет, френски военен и политически деец, пряк участник в 3 революции († 1834 г.)

  • 1766 г. — Джон Далтон, английски физик и химик († 1844 г.)

  • 1781 г. — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)

  • 1808 г. — Абд ал-Кадир, алжирски емир, национален герой († 1883 г.)

  • 1809 г. — Бруно Бауер, немски философ († 1882 г.)

  • 1817 г. — Михаил Когълничану, румънски държавник († 1891 г.)

  • 1860 г. — Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 г. († 1935 г.)

  • 1860 г. — Лорентзос Мавилис, гръцки поет († 1912 г.)

  • 1864 г. — Никола Габровски, български публицист и политик († 1925 г.)

  • 1876 г. — Джон Маклауд, британски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г. († 1935 г.)

  • 1879 г. — Адолф Щраус, германски офицер († 1973)

  • 1879 г. — Атанас Христов, български офицер († ?)

  • 1879 г. — Йозеф Вирт, германски политик († 1956)

  • 1882 г. — Иван Красновски, български юрист и политик († 1941 г.)

  • 1889 г. — Фриц Кюнкел, германски психолог († 1956 г.)

  • 1892 г. — Едуард Виктор Епълтън, британски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1947 г. († 1965 г.)

  • 1893 г. — Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († ? г.)

  • 1896 г. — Станимир Лилянов, български писател († ?)

  • 1898 г. — Асен Жабленски, български хоров диригент († ?)

  • 1898 г. — Ксенофонт Иванов, български учен († 1967 г.)

  • 1900 г. — Вълко Червенков, български политик и държавник († 1980 г.)

  • 1903 г. — Георгиос Вафопулос, гръцки поет († 1996 г.)

  • 1904 г. — Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)

  • 1913 г. — Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)

  • 1915 г. — Франц Йозеф Щраус, германски политик († 1988 г.)

  • 1921 г. — Михаил Михайлов, български актьор († 1996 г.)

  • 1923 г. — Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)

  • 1924 г. — Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)

  • 1925 г. — Андреа Камилери, италиански писател

  • 1926 г. — Клаус фон Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)

  • 1926 г. — Шиничи Хоши, японски писател († 1997 г.)

  • 1926 г. — Юрий Вичев, български диригент

  • 1928 г. — Евгений Светланов, руски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)

  • 1928 г. — Робърт М. Пърсиг, американски писател

  • 1929 г. — Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)

  • 1929 г. — Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)

  • 1934 г. — Олег Калугин, руски разузнавач (КГБ)

  • 1937 г. — Ирина Соловьова, руска космонавтка

  • 1939 г. — Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г.

  • 1943 г. — Ричард Робъртс, британски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1993 г.

  • 1943 г. — Роджър Уотърс, британски музикант

  • 1947 г. — Брус Риъх, шотландски футболист и треньор

  • 1947 г. — Силвестър, британски музикант († 1988 г.)

  • 1951 г. — Александър Карапанчев, български писател

  • 1951 г. — Золтан Рибли, унгарски шахматист

  • 1952 г. — Светолик Милчич, български писател

  • 1954 г. — Александър Тарханов, руски футболен треньор

  • 1955 г. — Терънс Уилкът, американски астронавт

  • 1957 г. — Живко Господинов, български футболист

  • 1965 г. — Силвио Караиванов, български гражданин

  • 1971 г. — Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка

  • 1972 г. — Дилан Бруно, американски актьор

  • 1973 г. — Грег Руседски, британски тенисист

  • 1974 г. — Нина Першон, шведска певица

  • 1974 г. — Тим Хенман, английски тенисист

  • 1976 г. — Джина Стоева, българска попфолк певица

  • 1978 г. — Крум Дончев, български автомобилен състезател

  • 1978 г. — Тодор Кючуков, български футболист

  • 1980 г. — Джоузеф Йобо, нигерийски футболист

  • 1982 г. — Мартин Амедик, германски футболист

  • 1983 г. — Радослав Великов, български борец

  • 1986 г. — Рейвън Райли, американска порно актриса

  • 1988 г. — Валентин Йотов, български шахматист

  • Починали

  • 957 г. — Лиудолф, херцог на Швабия (* ок. 930)

  • 972 г. — Йоан XIII, римски папа (* ?)

  • 1092 г. — Конрад I, херцог на Бохемия (* 1035)

  • 1511 г. — Ашикага Йошизуми, японски шогун (* 1481 г.)

  • 1635 г. — Метиус, холандски математик и астроном, (* 1571 г.)

  • 1683 г. — Жан-Батист Колбер, френски политик и финансист (* 1619 г.)

  • 1863 г. — Фьодор Гагарин, руски офицер (* 1788 г.)

  • 1885 г. — Райчо Николов, български капитан (* 1840 г.)

  • 1920 г. — Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня (* 1854 г.)

  • 1922 г. — Алексей Жеребков, руски офицер (* 1837 г.)

  • 1939 г. — Артър Ракъм, британски художник (* 1867 г.)

  • 1943 г. — Реджиналд Маккена, британски политик (* 1863 г.)

  • 1962 г. — Ханс Айслер, германски и австрийски композитор (* 1898 г.)

  • 1966 г. — Хендрик Фервьорд, министър-председател на ЮАР (* 1901 г.)

  • 1968 г. — Николай Павлович Акимов, руски режисьор (* 1901 г.)

  • 1969 г. — Артур Фриденрайх, бразилски футболист (* 1892 г.)

  • 1974 г. — Стефан Воронов, български актьор (* 1945 г.)

  • 1977 г. — Джон Литълууд, британски математик, (* 1885 г.)

  • 1978 г. — Адолф Даслер, германски предприемач (* 1900 г.)

  • 1987 г. — Митко Григоров, български политик, дипломат (* 1920 г.)

  • 1991 г. — Робърт Столър, американски психоаналитик (* 1925 г.)

  • 1998 г. — Акира Куросава, японски режисьор (* 1910 г.)

  • 2006 г. — Оле Бьорнмосе, датски футболист (* 1944 г.)

  • 2007 г. — Лучано Павароти, оперен певец (* 1935 г.)

  • Празници

  • Ден на Съединението (1885 г. между Княжество България и Източна Румелия, официален празник)

  • Ден на Пловдив — с решение на Общинския съвет от януари 1993 г. празникът се чества на този ден

  • Празник на град Чирпан — обявен с решение на Общинския съвет от 1995 г. Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.

  • Празник на град Камено — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.

  • Празник на град Чипровци — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.

  • Празник на село Лозно, община Кюстендил (земляческа среща - събор)

  • Пакистан — Ден на армията

  • Свазиленд — Ден на независимостта (1968 г. (от Великобритания), национален празник)

  • Чили — Ден на националното единство

Източник: Уикипедия