6 пропуска в дисциплината ни като родители

14 септември 2016 г., 09:09
5193

Снимка: Guliver / iStock

"Случва ли ви се да крещите, да заплашвате детето си със „санкции“, които после не изпълнявате, или пък да го наказвате с мълчание?", чуди се Астрид Ван Ден Броек в todaysparent.com. За много от нас това са крайни мерки, които се кълнем, че никога няма да предприемем.

Такива трикове са използвали нашите родители (и техните родители преди това), за да ни накарат да седим мирно или да се държим прилично пред хората. По-съвременният подход е да помогнем на детето да си изгради морален компас и емоционална интелигентност, които са му необходими за добро поведение в много различни ситуации (без да се налага да му стоите на главата или да му крещите).

Ако не ви харесват методите за дисциплиниране, които използвате до момента, и ви се иска да ги подобрите, помощта идва от трима от най-добрите канадски експерти по въпросите на отглеждането на деца: Дженифър Колари, автор на „Свързано родителство: Как да отгледаме прекрасни деца“; Кейти Лин, лектор и автор, който организира уъркшопи за родители; и Карин Гордън, автор на „Пътеводител на д-р Карин за тийнейджърството“.

Ако крещите

„Остави чиниите веднага!“ Викането може и да привлече вниманието на децата ви, но „не учи на нищо от това, което искаме да бъде научено“, отбелязва Лин. Ако малките възприемат, че основно общувате чрез крещене, е много по-вероятно те също да използват викането като основна форма за общуване. Нещо повече: „Ако крещите през цялото време, или ужасно плашите детето, или ужасно го разсмивате. Просто вече няма никакъв ефект“, добавя Колари.

Подобрете техниката си: Вместо да викате на децата от съседната стая, Лин предлага да отидете при тях, да привлечете вниманието им и да говорите лице в лице. Опитайте се да избегнете гръмогласните конфликти като изложите очакванията си със спокоен и тих тон: „Искам да си играете тихо вътре. Ако не можете, ще трябва да си играете навън.“ А ако детето наруши правилата? Подчертайте, че те са избрали последствията, за които сте ги предупредили, и гледайте да ги спазите. (Това ви спестява поне едни 15 пъти „По-тихо“.)

Ако заплашвате напразно

Молите. Умолявате. Твърдо предупреждавате детето си да не скача от канапе на канапе, докато гледа „Артур“. И ви остава само едно: „Това е – никаква телевизия до края на месеца.“ Убедени сте, че ще проработи, защото малката маймунка знае, че трябва да включи най-доброто си поведение с отчаяната надежда, че всъщност няма да ѝ отнемете телевизията. Вие вече знаете, че ще се предадете много, преди да е дошъл краят на месеца. В дългосрочен план това ще предизвика проблеми, казва Гордън. „Ако родителят не изпълнява заканите си, децата се научават да не му вярват. Проблем е, защото доверието е основата на всяка здрава връзка.“

Подобрете техниката си: Вместо да се отдавате на рефлекса с напразните заплахи, дайте си малко почивка. Отбележете, че детето не се държи добре, но обяснете, че сте толкова ядосани, че дори не искате да му се карате в момента. „Ще си помисля за това, защо и ти не направиш същото – по-късно ще си говорим пак“, предлага Колари. „След това ще може да измислите по-разумни санкции, които може да изпълните до край.“

Ако сте по наказанията тип „на килимчето“

Дали става въпрос за истинско килимче, стол или някой ъгъл в къщата ви, използването на „място за наказание“ може да има противоречиви резултати. Понякога работи. Понякога детето ви просто си седи и замисля как да не го хванат следващия път. Или може би изглежда, че работи, защото детето ви е било засрамено и затова се държи добре. За него „мястото за наказание е като излежаване на присъда: „Осъден сте и отивате в затвора“, казва Лин. Освен това, пращането му в ъгъла може да доведе до борба за надмощие помежду ви, ако обръщате повече внимание на това то да седи мирно там, отколкото на урока, който трябва да научи.

Подобрете техниката си: Ребрандирайте го като „място за размисъл“, предлага Колари. „Няма нужда да тръгвате със „Защо го направи?“. Достатъчно е да кажете: „Всеки път, когато направиш такова нещо, ще седиш и ще размишляваш.“ Това ще спре нежеланото поведение от страна на детето и ще му даде време да се успокои. Не е необходимо да го прогонвате в друга стая; ако предпочитате, мястото може дори да бъде в скута ви или близо до вас.

Вижте продължението на страниците на Новите родители

Ключови думи:
Коментари