Очаквате второто си дете? Въпреки че това бебе ще бъде обичано точно, колкото и първото, голяма част от майките на повече от едно деца ще ви кажат, че второто променя правилата на играта. Тоест бебе номер 2 ще промени играта ви като родители. И това не е задължително лошо. Ето няколко неща, които вероятно ще правите различно, когато станете майка за втори път.
Ще преодолеeте периода с глупавите дрехи.
С първото ми дете имах колекция от разкошни дрешки, великолепни малки роклички и комплектчета, както и плетени на ръка одеялца. Перях всичко с деликатен, подходящ за бебета препарат и закачах всичко в детското гардеробче, подредено по сезон и размер. Когато излизахме навън – например за месечните посещения при педиатъра – я обличах в отиващи си дрешки с лигавниче и обувчици в тон. (Обувчици! В тон!) И ако безценното ми момиченце се олигаваше? Пълна промяна на облеклото.
Второто ми дете обаче носеше подбор от оплюти и лекьосани дрехи, наследени от по-голямото, които дори не бяха сгънати и бяха натъпкани в горното чекмедже на гардероба. Горкото дете изкара първите четири месеца от живота си в леко влажна блузка (Лигавник? Какъв лигавник?) и мисля, че не се притеснявах да го обувам само с чорапи, докато накрая вече можеше да носи обувки и да стои с тях. А какво стана със специалния бебешки перилен препарат? Мръсните ританки на второто биваха хвърляни директно в коша с мръсно пране на цялото семейство.
Вече няма да ви е страх от микроби.
Много жени, включително и аз, се превръщат в тотални хипохондрици, щом станат майки. Изведнъж осъзнаваш, че светът е пълен с микроби, които само чакат да заразят безценното ти, малко, беззащитно бебе! С първото преварявах бутилки и биберони всекидневно, бършех играчки с органични „кърпички за играчки“ (да, има такива) и изразходвах литри от дезинфектант за ръце; имах една бутилка, стратегически позиционирана до входната врата и друга по-малка, която се мотаеше в чантата с памперсите за лесен достъп. На никого не беше позволено да пипа бебето, без да си е измил ръцете.
И ако подсмръкнеш, закашляш се или кихнеш – само веднъж – реагирах с „моля, стой надалеч, защото очевидно си болен, а аз не искам никаква болест покрай бебето ми.“ С второто едва ли не се радвах на микробите. Ако си изпуснеше бибата на пода, я вдигах, избърсвах я в крачола на панталона си и му я подавах. Никога не забърсвах пазарската количка, преди да го монтирам в нея, а понякога минаваха дни, без да бъде изкъпан (аз също). Освен това ядеше и много чипс от пода, защото...
