Помните ли този весел детски писател? Много от нас са израснали с приказките и стиховете му. За първи път научихме за алкохола, насилието и междучовешките отношения от неговите вече малко архаични творби - е, разбира се, с участието на животни и карикатурни хора от селските истории.
Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.).
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер - част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Ще завършим с една от веселите му кратки приказки, които ще ви припомнят детството.
Мързелана Гана
Рано стана Мързелана Гана — тъмно беше още под юргана.
Докато си огънец запали, Слънчо ми се дигна пет копрали; докато смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна.
Шъта Гана, син сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша.
Свърши Гана — ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени върши. Ей от нива дойде дядо Ради и от прага още й се свади:
— Мари, Гано, мари, чумо дърта, кривите ти зъби ще изкъртя. Пак ли цял ден по седенки скита, та не сготви, та не меси пита?
Отговаря Мързелана Гана:
— Само туй ми, Божичко, остана — кой отдето дойде, да се кара и отгоре да ми дума „стара“! Малко ми е, дето отзарана съм търчала морна, запъхтяна!
С тежки менци тичай до чешмата, от не знам къде мъкни дървата, па чупи ги, па подлагай слама, духай, духай, както духат двама… После ставай, тичай за корито — то пък, пусто, от зимъс немито! Тичай във килера чак за хума — ах, да бе ми пратил, Боже, чума!… Ами гребен? — Бърже и за гребен, той нали е най-много потребен… Сядам най-подире да се мия — ха сега изхвърляй пък помия!…
То да взема всичко да разправя, ще ми трябват дълги дни и здраве.
Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже мили, да не съм машина!…
