Фредерик Бегбеде отдавна си е изградил репутация на заклет бохем и „вулканичен" артист, непримирим към творческото притворство. Неслучайно всеки негов роман е гарниран с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации.
Eдин от най-добрите съвременни писатели. Откровено и Без преструвки.
"Родил съм се на 21 септември 1965 година, двайсет години след Аушвиц, през първия ден на есента. Появил съм се на света в деня, когато листата на дърветата започват да се ронят, а дните да се скъсяват. Оттам може би и вроденото ми чувство на разочарование. Изкарвах си хляба, като редях думи във вестниците или в рекламните агенции, като последните имаха предимството, че за по‑малко думи плащаха повече. Станах известен, като организирах в Париж празненства, когато в Париж вече нямаше празненства... Предизвиках удивление у хората, които се интересуваха от моята биография, когато се ожених по любов.", представя себе си Бегбеде в "Любовта трае три години".
Вижте още от неподражаемия Бегбеде...
За живота
От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което в последствие трябва да отучвам.
Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти.
...Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.
