Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1769 г. — Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало.
1792 г. — Извършен е атентат срещу краля на Швеция Густав III, който умира 2 седмици по-късно.
1802 г. — Създадена е американската военна академия Уест Пойнт.
1907 г. — Съставено е 29 Правителство на България, начело с Петър Гудев.
1911 г. — Иван Гешов става министър-председател на България.
1913 г. — След обединение на няколко по-малки варненски футболни клуба е създаден СК Тича, като датата се приема и за дата на основаването на ФК Черно море.
1917 г. — Приключва Февруарската революция и е създадено Временното руско правителство.
1925 г. — Изменен е Законът за защита на държавата.
1935 г. — В нарушение на Версайския договор Нацистка Германия въвежда всеобща военна повинност, а германските въоръжени сили получават името Вермахт.
1939 г. — В кралския дворец в Прага Адолф Хитлер обявява Бохемия и Моравия за германски протекторат.
1945 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва масирана бомбардировка на германския град Вюрцбург — за 20 минути са разрушени 90 % от сградите и загиват над 5 000 жители.
1963 г. — При изригване на вулкана Агунг на остров Бали (Индонезия) загиват 11 000 души.
1978 г. — Самолет Ту-134 на БГА Балкан катастрофира край селата Тлачене и Габаре, извършвайки редовен полет София-Варшава, при което загиват 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членния екипаж.
1978 г. — Премиерът на Италия Алдо Моро е отвлечен от лява терористична групировка и по-късно убит.
1988 г. — Ирано-иракска война: Град Халабджа в Ирак е атакуван от режима на Саддам Хюсеин с бойни отровни газове, в резултат на което загиват 5 000 кюрди.
1994 г. — Йозеф Моравчик става министър-председател на Словакия.
1995 г. — Норман Тагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция.
1995 г. — Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.
1998 г. — Папа Йоан Павел II поднася извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата църква по времето на Холокоста през Втората световна война.
2001 г. — Съгласно статистиката във Великобритания, това е единственият ден между 1993 и 2002 г., в който не е регистрирано самоубийство
1687 г. — София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия († 1757 г.)
1750 г. — Каролин Хершел, британска астрономка от германски произход († 1848 г.)
1751 г. — Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ († 1836 г.)
1774 г. — Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател († 1814 г.)
1789 г. — Георг Ом, германски физик († 1854 г.)
1794 г. — Ами Буе, френски геолог († 1881 г.)
1839 г. — Рене Сюли Прюдом, френски поет, Нобелов лауреат († 1907 г.)
1853 г. — Хайнрих Кайзер, германски физик († 1940 г.)
1859 г. — Александър Попов, руски учен († 1906 г.)
1868 г. — Максим Горки, руски писател († 1936 г.)
1873 г. — Михаил Чаков, български революционер († 1938 г.)
1877 г. — Реза Шах Пахлави, ирански шах († 1941 г.)
1879 г. — Григор Чешмеджиев, български политик († 1945 г.)
1884 г. — Александър Беляев, руски писател († 1942 г.)
1892 г. — Сесар Вайехо, перуански поет († 1938 г.)
1900 г. — Менча Кърничева, българска революционерка († 1964 г.)
1911 г. — Йозеф Менгеле, германски лекар, военнопрестъпник († 1979 г.)
1912 г. — Патриша Никсън, Първа дама на САЩ 1969 - 1974 († 1993 г.)
1913 г. — Димитър Тишин, български писател († 1992 г.)
1915 г. — Кунихико Кодаира, японски математик † 1997 г.)
1918 г. — Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 1998 г.)
1920 г. — Денчо Знеполски, деец на БКП, партизанин, военен деец † 1989 г.)
1920 г. — Иван Гайдарджиев, български актьор
1922 г. — Вела Пеева, българска партизанка († 1944 г.)
1926 г. — Джери Люис, американски артист
1927 г. — Владимир Комаров, съветски космонавт († 1967 г.)
1932 г. — Методи Андонов, български театрален и филмов режисьор († 1974 г.)
1937 г. — Янко Динков, български футболист и треньор
1940 г. — Бернардо Бертолучи, италиански режисьор
1948 г. — Маргарет Вайс, американска писателка
1952 г. — Алис Хофман, американска писателка-->
1953 г. — Ричард Столман, американски активист за свободен софтуер
1953 г. — Изабел Юпер, френска актриса
1955 г. — Бруно Барето, бразилски режисьор
1967 г. — Лорън Греъм, американска актриса
1970 г. — Михаил Христов, български футболист
1976 г. — Джу Чън, китайска шахматистка
1976 г. — Силвия Трендафилова, българска журналистка
1985 г. — Делян Маджаров,български политолог, политик и PR
1990 г. — Александър Методиев, български футболист
1986 г. - Светозар Кнезовски , български актьор

Починали

37 г. — Тиберий, римски император (* 42 пр.н.е.)
455 г. — Валентиниан III, римски импертатор (* 419 г.)
1457 г. — Ласло Хуниади, унгарски държавник (* 1433 г.)
1736 г. — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (* 1710 г.)
1801 г. — Александра Павловна, Велика руска княгиня (* 1783 г.)
1839 г. — Август Циволка, руски изследовател (* 1810 г.)
1861 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент (* 1786 г.)
1888 г. — Иполит Карно, френски политик (* 1801 г.)
1898 г. — Обри Биърдсли, английски художник (* 1872 г.)
1903 г. — Рой Бийн, американски съдия (* 1825 г.)
1914 г. — Шарл Албер Гоба, швейцарски политик, Нобелов лауреат през 1902 г. (* 1843 г.)
1914 г. — Джон Мъри, британски океанограф (* 1841 г.)
1915 г. — Иван Илиев, български революционер (* 1850 г.)
1923 г. — Александър Лодигин, руски електротехник (* 1847 г.)
1925 г. — Август фон Васерман, немски бактериолог (* 1866 г.)
1930 г. — Мигел Примо де Ривера, испански диктатор (* 1870 г.)
1935 г. — Джон Маклеод, шотландски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1876 г.)
1935 г. — Арон Нимцович, датски шахматист (* 1886 г.)
1937 г. — Мара Белчева, българска поетеса (* 1868 г.)
1940 г. — Селма Лагерльоф, шведска писателка и Нобелов лауреат през 1909 г. (* 1858 г.)
1942 г. — Яков Перелман, руски научен популяризатор (* 1882 г.)
1943 г. — Жорж Жиро, френски математик (* 1889 г.)
1957 г. — Константин Брънкуш, румънски скулптор (* 1876 г.)
1958 г. — Никола Ганушев, български художник (* 1889 г.)
1979 г. — Жан Моне, френски държавник (* 1888 г.)
1992 г. — Ив Рокар, френски физик (* 1903 г.)
1995 г. — Рашко Сугарев, български писател (* 1941 г.)
1998 г. — Дерек Бартън, британски химик, Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1918 г.)
2000 г. — Азаря Поликаров, български философ (* 1921 г.)
2010 г. — Ксения Пайчин, сръбска певица (* 1977 г.)

Празници

Ден на астрономическите обсерватории (отбелязва се от 1990 г., първо в Италия);
Боен празник на 4-ти Плевенски полк.