Авторът на „Сто години самота" е оставил богато наследство след себе си. Докато пише прочутата си книга в продължение на 18 месеца, той търпи ужасни лишения в името на своята „рожба” - продава колата си, затъва в дългове, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. В един момент дори залага сешоара и миксера на жена си, за да изкара някаква пари. Когато научава за това, тя му казва: „Гледай да излезе нещо добро от тази твоя новела!”
Предлагаме ви 16 вдъхновяващи цитата от колумбиеца, който е не само изключително талантлив писател, но също журналист и общественик, един от най-великите мислители на нашето време и емблематично име за литературния стил магически реализъм.
1. Трябва да се вслушваме в гласа на детето, което всеки носи у себе си. Загубим ли връзката си с него, губим и връзката си със света.
2. Човек не умира, когато трябва, а когато може.
3. Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.
4. Сърцето има свойството да игнорира лошите спомени и да пази добрите. Това се дължи на изкуството да понасяме бремето на миналото.
5. Проблемът на брака е, че приключва всяка вечер след секса и трябва да се възобнови наново всяка сутрин преди закуска.
6. Не нося шапка, защото не искам да я свалям пред всекиго.
7. Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания.
8. Винаги има в живота нещо, което си струва да се обича.
9. Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.
10. По-добре да се появите в неподходящото време, отколкото цял живот да чакате покана.
11. Никога не спирай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно - някой може да се влюби в усмивката ти.
12. Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.
13. Една минута помирение струва повече, отколкото приятелство за цял живот.
14. Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.
15. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам „обичам те” и нямаше наивно да мисля, че ти вече го знаеш.
16. Не е вярно, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват. Хората остаряват, защото спират да преследват мечтите си.
