10 фрази, които със сигурност ще ви развалят отношенията с шефа – част I

26 юли 2018 г., 10:20
469

Shutterstock

Нали сте чували най-честото обяснение на разводите – „несъответствие в характерите”? Е, и за уволненията си има клише – „Аз исках да стане така!” Истината е, че и в двата случая резултатът е вследствие на сложни проблеми, които не са възникнали за един ден. Ето някои от най-честите и груби грешки, които служителите допускат, когато разговарят със своя началник. Искрено се надяваме, че няма да се припознаете сред тях, но дори и да е така, вземете си поука и проверете дали положението ви в службата няма да се промени.

1. „Имам нужда от повишение на заплатата, защото трябва да правя основен ремонт.”

Разбира се, че трябва да говорите за повишение, стига желанието ви да е подплатено с добри резултати и постижения. Само че личните ви нужди нямат място в подобен разговор. Вашият шеф не е ваш приятел, дори да се е случвало да пийнете по едно след работа. Изобщо не го интересуват личните ви проблеми или затруднения. Не очаквайте да получите потупване по рамото и прибавяне на една нула към годишната ви заплата само защото сте споделили колко разходи имате.

Вместо това е по-добре да кажете: „За последните 6 месеца утроих продуктивността си, затова бих искал да получа увеличение на заплатата си.”

2. „Може ли днес да си тръгна след обедната почивка? И без това нямам повече работа.”

Ако работата ви предполага дневен график с ангажименти, тоест след като си изпълните задачите, наистина няма какво друго да правите, бихте могли да си тръгнете по-рано. Перифразирайте обаче молбата си, за да не разгневите шефа си и да не си помисли, че не проявявате интерес към работата извън собствените си задължения. Освен това най-вероятно ще ви даде толкова допълнителни ангажименти, че да не можете да си тръгнете и минута по-рано.

Вместо това е по-добре да кажете: „Може ли да си тръгна днес след обедната почивка?” Не влизайте в подробности. Подразбира се, че нямате повече работа и затова питате. Колкото по-малко приказки, толкова по-малка е вероятността да стъпите накриво.

3. „Всичко стана заради Пешо.”

Умението да поемаме отговорност и да не прехвърляме вината на друг се смята за качество, което притежава само емоционално зрелият човек. Не обвинявайте другите за собствените си грешки. Дори действително вината да е на друг, премълчете. По-печелившата реакция в случая е да се съгласите с началника си и да говорите с Пешо в неофициална среда. Помислете как изглеждаше в класа ви онзи съученик, който постоянно „портеше” другите? Една от най-неприятните черти в характера на човек е оправданието, вечното оправдание за всичко. Кучето ми изяде домашната работа. Бях болен и затова нямах време да… Няма да откриете топлата вода с оправдания, списъкът е безкраен. Стремете се да блеснете с друго качество

Вместо това е по-добре да кажете: „Прав сте, пропуснал съм тази подробност. Ще бъда по-внимателен занапред. Дали не можем да оправим проблема, като… “

4. „Тръгвам си.”

В случай че влезете в спор с някого в службата, не си изпускайте нервите. Ако сте решили да си тръгнете, просто го направете. Не е нужно да тръшнете демонстративно вратата зад гърба си. След няколко подобни прояви, никой няма да ви взима насериозно. Не съществуват незаменими хора, нали помните?

Вместо това е по-добре да кажете: „Изглежда сме на различно мнение по този въпрос.”

5. „Винаги сме го правили по този начин.”

Независимо дали става въпрос за предишния ви шеф, или за собствените ви решения, не го казвайте. Ако помислите, ще се съгласите, че звучи малко като „Бившата ми беше по-добра в…” или „Мама го приготвя по-вкусно!”. Никой не обича да бъде сравняван. Още повече че сравненията обикновено са продиктувани от мързел или липса на желание навиците да се променят.

Вместо това е по-добре да кажете: „Предложението е малко необичайно. Възможно е да доведе до известни затруднения.”

Автор: Цветелина Велчева по материали от Brightside

Очаквайте продължението по-късно през деня.

 

Ключови думи:
Коментари