Експлозиите на звезди - т.нар. свръхнови - бележат края на жизнения цикъл на небесните тела. До този момент са наблюдавани хиляди подобни явления. И всички те имат един и същи край.

Проучване на изследователи обаче, ръководени от експертите на обсерваторията „Лас Кумбрас“, се натъкват на изненадващо изключение – звезда, която е експлодирала много пъти в рамките на над 50 години.

Според Питър Нъджънт от американската Национална лаборатория „Лорънс Бъркли“ спектърът на експлозията е наподобявал този на нормална, богата на водород супернова, но в същото време светлината й се е увеличавала и отслабвала около пет пъти по-бавно. Така събитие, което обикновено продължава около 100 дни, се е проточило над две години.

Суперновата, наречена iPTF14hls, е била открита през септември 2014 г. и тогава е изглеждала като обикновена супернова. Няколко месеца по-късно обаче астрономи са забелязали, че тя отново става по-светла, след като веднъж вече силата на светлината й е отслабнала. Това накарало учените да потърсят архивни данни, от които станало ясно, че на същото място, на което е суперновата, отново е имало експлозия през 1954 г. това означава, че звездата някак си е оцеляла първият взрив и отново е експлодирала през 2014 г.

„Тази супернова разбива всичко, което мислехме, че знаем за това как те работят. Това е най-голямата загадка, с която съм се сблъсквал през над десетте години, в които изучавам звездни експлозии“, заяви водещият изследовател Яир Аркави от Калифорнийския университет.

Според данните от проучването експлодиралата звезда е била най-малко 50 пъти по-масивна от Слънцето и най-вероятно по-голяма като размери. Не е изключено iPTF14hls да е и най-мощната звездна експлозия, наблюдавана някога. Нейните размери може да са причината, поради която човешкото разбиране за смъртта на звезди не може да опише случващото се с нея.