Дълго време астрономите гледаха на планетата-джудже Церера като на най-обикновено парче космическа скала. Преди няколко години обаче сондата Dawn на NASA разкри, че зад този обект в Астероидния пояс се крие нещо много повече, отколкото сме предполагали. И нови анализи по темата показват какво точно.

Церера се намира в Астероидния пояс – между Марс и Юпитер – и  е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс.

Според нов анализ на данните на Dawn това е един океански свят – под повърхността се крие огромен океан със солена вода, който вероятно обгръща целия космически обекти.

Всичко започва в началото на 2015-а, преди Dawn дори да пристигне до Церера. Сондата засича анормално ярко петно в Окатор - един от кратерите на планетата, образуван преди 20 млн. години. Учените установяват, че тези ярки петна са създадени от натриев карбонат. Тук на Земята срещаме натриевия карбонат в хидротермалните отвори – дълбоко в океаните, където топлината се промъква във водата през цепнатини на морското дъно. Въпреки че се намират далече от слънчевата светлина, благодарение на която повечето живи същества задействат така необходимия им за живот процес на фотосинтеза, тези отвори са пълни с живот – една хранителна верига, която разчита на хемосинтетични бактерии, които генерират енергия посредством химични реакции, а не чрез слънчевата светлина.

Дълго време обаче учените не можеха да постигнат консенсус относно натриевия карбонат на повърхността на Церера. Дали се е появил вследствие на лед под повърхността, разтопен от топлината, която се е получила при образуването на Окатор, а после отново е замръзнал? Или по времето на сблъсъка е имало дълбок пласт соли, които са се прокраднали до повърхността (което подсказва, че интериорът на Церера е по-горещ, отколкото сме предполагали) Възможно ли е все още да има соли? Според няколко нови изследвания отговорът на последните два въпроса е категорично да.

Анализираните данни са събрани по време на последната фаза от мисията на Dawn. След като остава без гориво, космическият апарат пада до височина от едва 35 км и събира данни с наистина впечатляваща разделителна способност – 10 пъти по-висока от първоначалното. Фокусът пада именно върху кратера Окатор.

На тази височина Dawn успява да засече гравитационни вариации в кратера и те, в комбинация с термалното моделиране, подсказват на учените, че под повърхността на Церера се крие дълбок резервоар със солена вода.

Изследванията са публикувани в Nature Astronomy, Nature Geoscience и Nature Communications.