Доказателства за древните признаци на живот на Марс вероятно са заличени от определени части на Марс, сочи ново изследване на NASA.
Марсоходът „Кюриосити“ на космическата агенция се натъкна на изненадващо откритие, докато проучваше богатите на глина седиментни скали около мястото си на приземяване – кратера Гейл. Някога тук е имало гигантско езеро, образувано от астероид, ударил Червената планета преди приблизително 3,6 млрд. години.
Глината е добър индикатор за съществуването на живот, тъй като обикновено се образува когато скалисти минерали, изложени на атмосферни влияния, започнат да се разлагат при контакт с водата – ключова съставка за съществуването на живот. Освен това представлява и отличен материал за съхранение на микробни вкаменелости.
Когато обаче „Кюриосити“ взима две проби от древен кален камък – седиментна скала, съдържаща кал – от места от изсъхналото корито на езерото, датирани от същото време и място (3,5 млрд. години и само на 400 м разстояние една от друга), изследователите откриват, че едно от тези места съдържа едва половината от очакваното количество глинени минерали.Вместо това тук учените се натъкват на по-големи количества железни оксиди – смесите, които придават специфичния ръждив оттенък на Марс.
Екипът смята, че основният виновник за това геологическо отсъствие е солена, подобна на саламура вода, която се е просмукала в богатите на глина пластове на минералите и ги е дестабилизирала. По този начин са били заличени геологическите (и вероятно дори биологическите) данни по конкретни места на Червената планета.
„Смятахме, че веднъж щом тези пластове от глинени минерали са се образували на дъното на езерото в кратера Гейл, те са останали непроменени и са запазили онзи момент от времето преди милиарди години, в който са се образували – казва Том Бристов, водещ автор на проучването и изследовател от NASA. – По-късно обаче суперсолената вода е разградила тези глинени минерали на опредени места, на практика е рестартирала историческите данни.“
От една страна, изследването, извършено от „Кюриосити“, показва как марсианският климат се е променил с течение на времето. От друга, ще позволи на „Пърси“ да подбере по-адекватно почвените проби, в които шансът да открием признаци на живот е най-голям.
Откритията са публикувани на 9 юли в Science.
Източник: Science Alert
