Оказва се, че и външните планети на Слънчевата система крият тайни спътници.

С помощта на наземни телескопи астрономи се натъкнаха три неизвестни досега луни в пространството около Уран и Нептун; една от тях обикаля около Уран, а две - около Нептун. Така официалният брой на луните на Уран достигна 28, а на Нептун - 16.

Обектите все още не са кръстени официално, но ако съдим по конвенцията за наименуване на луните на двете планети, тази на Уран ще получи име от произведения на Шекспир, а нептуновите ще бъдат наречени на неридите от гръцката митология.

"Трите луни са най-бледите, откривани някога около тези два ледени гиганта с помощта на наземни телескопи", казва астрономът Скот Шепърд от Научния институт Карнеги. "Необходима е специална обработка на изображенията, за да се идентифицират подобни бледи обекти."

Новите луни - т.е. тези, за които не сме знаели досега - не са рядкост в съвременната астрономия. Тъй като технологиите и техниките ни за изучаване на космоса стават все по-силни, нараства и способността ни да откриваме малки, неясни неща, които преди това са били извън обсега ни.

През последните години Юпитер и Сатурн доминираха по отношение на брой спътници, докато Нептун и Уран бяха пренебрегнати - история, стара колкото изследването на Слънчевата система, ако трябва да сме честни. Двете външни ледени планети се намират далеч от Земята, което ги прави по-трудни за пътуване и по-трудни за наблюдение с телескопи, което означава, че познанията ни за тях са много по-ограничени, отколкото за останалите пет свята, намиращи се по-близо до нас.

Обратната страна на тази монета е, че там вероятно има много луни, които чакат да бъдат открити, за което свидетелстват трите новооткрити спътника. И трите имат широки, ексцентрични и наклонени орбити, което ги прави по-трудни за откриване.

Новата уранова луна, забелязана за първи път при наблюдения с помощта на един от телескопите Магелан през ноември 2023 г., беше потвърдена чрез засичането ѝ в данни от 2021 г. Тя е наречена условно S/2023 U1 и е първата нова уранова луна, идентифицирана от повече от 20 години насам.

S/2023 U1 е с диаметър около 8 км, което я прави най-малката от луните на Уран и една от най-малките известни луни в Слънчевата система. Има орбитален период от 680 дни.

По-ярката от двете нептунови луни, условно обозначена като S/2002 N5, е забелязана за първи път при наблюденията на Магелан през септември 2021 г. и след това отново през октомври, с последващи наблюдения през 2022 и 2023 г.

"След като орбитата на S/2002 N5 около Нептун беше определена с помощта на наблюденията от 2021, 2022 и 2023 г., през 2003 г. тя беше проследена до обект, който беше забелязан близо до Нептун но беше изгубен, преди да бъде потвърдено, че обикаля около планетата", казва Шепърд.

Луната е с диаметър 23 км (14,3 мили) и има орбитален период от 9 години.

S/2023 U1 - новооткритият съптник на Уран. Източник: Scott Sheppard

И накрая, по-малката и по-слаба нова нептунова луна е забелязана през 2021 г. с помощта на телескопа Subaru. Тя е наречена условно S/2021 N1 и е с диаметър 14 км, а орбитата ѝ около Нептун е 27 години.

Новооткритите луни предполагат, че Уран и Нептун имат популации от външни спътници в конфигурации, подобни на тези на Сатурн (146 известни луни) и Юпитер (95 известни). Това вероятно означава, че методът, по който тези обекти са придобити, е сходен за всички гигантски светове в Слънчевата система.

"Дори Уран, който е наклонен настрани, има подобна популация от луни като другите гигантски планети, обикалящи около нашето Слънце", казва Шепърд. "И Нептун, който вероятно е уловил далечния обект от пояса на Кайпер Тритон - богато на лед тяло, по-голямо от Плутон - събитие, което би могло да наруши неговата лунна система, има външни луни, които изглеждат подобни на съседите му."

Улавянето може да е било първата стъпка, но новите луни попадат в групи от обекти, които имат сходни орбити. S/2023 U1 попада в групата на Калибан и Стефано. S/2002 N5 се вписва в тази на Сао и Лаомедея, а орбитата на S/2021 N1 съответства на Псамате и Несо.

Нито една от орбитите не е напълно еднаква, но приликите предполагат, че всяка от тези групи луни може да е започнала като един цял спътник, който е била пленен от планетарната гравитация, след което се е разпаднал и всяка от частите се е сдобила със свои собствени орбити.

Ако случаят е такъв, във всяка от групите може да има много по-малки луни, които все още не можем да определим.

Източник: Science Alert