Според големи компании като Sony и Warner Bros. всеки път, когато сваляте филм, музика или игра от торент сайтове за споделяне на файлове като Pirate Bay, вие нарушавате авторското право на съответния приносител. Не е изключено да си докарате сериозна глоба, а в някои страни току-виж ви арестуват.
Членовете на Мисионерската църква на копимизма обаче ще ви потупат по рамото, ще ви се усмихнат и ще ви кажат, че сте извършили нещо добро, същински свещен акт.
Коя гледна точка ви харесва повече? Не, не ми отговаряйте, въпросът беше абсолютно риторичен. А коя предпочитам аз ли? Втората, разбира се, но тихо, само не ме издавайте!
„Копирайте ме, братя, така, както аз копирам Христос.“
Тази фраза стои в основата на една философия, изградена от 20-годишния шведски студент Исак Гершон. Препратката към Библията е очевидна – „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христос“ (Коринтяни 11:1). Каква е причината за подобни асоциации? Един от възможните отговори е: за да се постави началото на едно ново вярване.
След три неуспешни опита, на 5 януари 2012 г. Гершон успява най-накрая да регистрира копимизма като официална религия в Швеция - специално за всички, които имат навика да се „кланят“ на любимите си торент сайтове.
Най-общо казано, философията на момчето се противопоставя на приватизацията на знанието, независимо под каква форма се подвизава то. Същевременно окуражава пиратството на всички видове медийни файлове – филми, музика, телевизионни предавания и дори софтуер. Вярвате или не, в момента Pirate Bay се намира под покровителството именно на Мисионерската църква на копимизма.
Защо копимизъм?
Фразата произлиза от двете думи copy и me, които означават „копирай ме“. Ако посетите официалния им сайт (kopimistsamfundet.se/english/), няма да откриете и следа от вяра в богове или свръхестествени феномени. За сметка на това обаче се споменават два свещени символа: CTRL+C и CTRL+V. Първият е команда за копиране (copy), а вторият – за поставяне (paste).
Дори не се изисква формално членство, за да станете част от общността на копимистите. „Достатъчно е да се чувствате призвани, за да се поклоните пред най-святото – информацията и копирането“, твърди духовният водач на църквата Исак Гершон. Отивате на сайта, съгласявате се с правата и се регистрирате.
Броят на регистрираните копимисти е огромен. Самият аз допринесох с една бройка съвсем наскоро. Можем смело да предположим, че тази цифра се е увеличила многократно след популяризирането на религията. Нещо повече – църквата на копимизма има организирани последователи и в други държави, като Русия, САЩ, Румъния, Франция, Япония, Италия. Някои от тях, подобно на Гершон, дори се опитват да легитимират вярванията си пред закона. Така че, какво чакате, станете и вие част от това общество. Заслужава си поне да опитаме да покажем, че информацията в мрежата наистина е свята, че си струва да достига до всеки, който има желанието да я получи. А защо да не сформираме и българско подразделение на църквата на копимистите и да видим колко хора можем да привлечем?
Как започва всичко?
„От години насам проповядваме тази вяра. Един ден решихме да се регистрираме. Властите бяха доста догматични с техните формалности – разказва Гершон. – Бяха ни нужни три опита и повече от година, преди да ни разпознаят официално.“
Според закона в Швеция, за да създадеш религия, трябва да бъдеш организация, която включва в своите ритуали молитви или медитация.
Как се молят копимистите? „Ние боготворим стойността на информацията, като я копираме“, отговаря Гершон като един истински духовен лидер. Той нарича това kopyacting (буквално - копидействие). А наистина ли се срещат в някоя сграда, да речем - черква, за да осъществяват тези свои ритуали? „Срещаме се, но не е необходимо това да става в реална стая. Може и да е в компютърен сървър, дори в интернет страница.“
Идеите на Гершон са колкото прости, толкова и верни.
„Информацията е основен градивен елемент от всичко около мен и на всичко, в което вярвам. Когато я копирам, аз увеличавам нейната ценност“, обяснява младият духовен водач. Според него законите за авторското право са изключително проблематични и в най-добрия случай трябва да бъдат пренаписани. „Предлагам обаче да се отървем от повечето от тях.“ Трябва ли в такъв случай споделянето на файлове да бъде законно? „Абсолютно“, категоричен е Гершон.
