Един от общовъзприетите методи на възпитание е викането.
Да крещиш на детето си – независимо къде се намирате, не е добра идея.
Особено когато детето сгреши.
Ако детето е възпитано в ценности и ясна представа за доброто и злото, то със сигурност може да си даде сметка кога е направило грешка. Това означава, че вероятно то самото е вече достатъчно засрамено от постъпката си.
В този момент то е уязвимо. Много е важно каква ще бъде вашата реакция.
Ако не става дума за нещо непоправимо, колкото и да сте ядосани, опитайте се да помислите първо, преди да действате и да говорите.
Важно е да подходите с разбиране и зрялост – прегърнете и успокойте детето, но задължително след това поговорете защо постъпката му не е хубава, как би могло да постъпи следващия път в сходна ситуация, какво би могло да промени у себе си, защо е важно да постъпи по друг начин, до какви последствия би могло да доведе определено поведение и т.н.
Не подценявайте зрелостта на децата си – на 5-6 години вече е достатъчно голямо, за да може да следва осъзнати действия и да си взима поуки, да разсъждава върху постъпките си, да прави логически връзки и асоциации.
Не пропускайте случай да разговаряте с децата си. Не може да растат пред екраните и да ги възпитават инфлуенсърите и игрите. Вие не сте техни приятели, на първо място сте техни родители. Вие поставяте границите, вие показвате кое е правилно и кое не, вие давате усещането за сигурност, но и за уязвимост.
Помогнете на децата си да растат уверени, психически издръжливи, но преди всичко – добри и уравновесени хора.
Цветелина Велчева
