Най-страшното за родителите на тийнейджър е да видят детето си в рани.
При това рани, които то само е направило върху тялото си.
Какво се случва в детската душа?
Защото тийнейджърът е все още дете, при това изключително лесно ранимо.
И можем ли като родители да реагираме правилно в такъв момент, нещо повече - да предотвратим подобни инциденти?
Ето както казват психолозите по този въпрос!
Когато се говори за самонараняване, специалистите включват всички онези поведения, които умишлено причиняват болка и физическо увреждане (порязване, изгаряне, поглъщане на остри предмети, ухапване и т.н.), без непременно да се цели самоубийство или да има желание за такова.
Това всъщност е доста разпространено явление, като най-често се среща сред тийнейджъри и млади хора, и е по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Не е лесно да се установи точна причина за този тип поведение, особено когато то се повтаря.
Всеки случай е различен, но ключовата дума в историите на самонаранилите се младежи е „болка“.
Физическата болка, причинена при порязване, може да облекчи психическото страдание и парадоксално да се превърне в болкоуспокояващо, способно да заглуши емоционалния и психическия дискомфорт за известно време.
Какво представлява самонараняването
Специалистите го определят като „акт на доброволно самонараняване без суицидни намерения“.
Състои се в доброволно получаване на рана, която може да кърви, боли или да причини синини като следствие от порязвания, изгаряния, пробождания.
Тези, които правят това по някакъв начин вярват или се надяват да почувстват облекчение след като се самонаранят.
Това изобщо не е толкова рядко явление.
Според статистиката засегнати са 5% от възрастните, 17% от юношите и 30% от младите хора, страдащи от психиатрично разстройство (например гранично разстройство на личността, тревожност или хранителни разстройства).
Проучвания показват, че всеки пети ученик признава, че се е самонаранил поне веднъж. Често това поведение е свързано и със злоупотребата с алкохол, наркотици или лекарства без рецепта.
Какви са най-честите причини
Трудно е да се отговори на този въпрос.
Най-често самонараняването е отговор на негативни емоции, начин за облекчаване на стреса или за имитиране на другите.
Подражателният аспект към връстниците всъщност е част от процеса на изграждане на идентичност в юношеството.
Тялото и кожата в частност се превръщат в празен лист, чрез който младият човек опитва да комуникира или изживее емоциите си.
Това е начин за управление на емоционални състояния, които са трудни за толериране, бягство от неустойчиво състояние на ума.
В зависимост от честотата, самонараняването се определя като епизодично или повтарящо се, ако става дума за 5 или повече случая.
Най-често използваните начини при самонараняване са:
Продължава на страницата на Новите родители
