Няма по хубаво от детския смях! Оказва се обаче, че чувството за хумор се разпознава от най-ранна детска възраст. Според д-р Лорънс Кътнър – клиничен психолог, преподавател в Медицинския колеж на Харвард и съосновател на "Центъра за психично здраве и медии" към Медицинския колеж на Харвард, специфичните неща, които предизвикват смеха на децата, са признак за тяхното развитие, защото ни показват с кои точно предизвикателства, свързани с усвояването на нови когнитивни умения или социалното и емоционално развитие, малчуганите не успяват да се справят. Става въпрос за модели на поведение, които се наблюдават през детските и юношеските години. Непрекъснато променящото се поведение обяснява защо 3-годишните, които все още се учат как да използват тоалетната правилно, намират за забавни шегите на тази тема, докато 7-годишните, които вече не срещат трудности в това отношение, смятат подобни смешки за глупави.

Умението ни да се усмихваме е вродено.

Дори бебе, родено  само преди 12 часа, вече може да оформи устата си в подобие на усмивка. Неслучайно детските невролози сигнализират за проблем, ако 3-месечно бебе все още не се усмихва. Истинският смях, който е по-сложно действие, се появява няколко месеца по-късно.

Децата успяват да научат някои много сложни концепции през първите няколко месеца. Като започнем с осъзнаването, че са индивиди, отделни от родителите си. Скоро след това те започват да разбират, че предметите и хората продължават да съществуват дори когато не ги виждат. Постоянството на обектите е изключително важна реализация: детето знае, че когато майка му излезе от стаята, тя в крайна сметка ще се върне при него. Малчуганът също така знае, че трябва просто да протегне ръката си, за да отвори шкафа и да намери играчката си.

Затова учените са единодушни, че играта на криеница е особено полезна още за дете  на 6-7 месеца. Докато си лежите в леглото или просто си седите с възглавници подръка, можете да оползотворите поне половин час в играта „Къде е мама?”, „Дзак! Къде е бебето?” или както е популярна по вашия край. Скрийте се зад възглавница или одеяло и кажете „Дзак!”, като се покажете. Колкото повече го повтаряте, толкова по-смешно става за бебето. Още по-полезно ще бъде да се скриете зад някоя врата например, за да дадете представа на детето си разстоянията и да разбере, че мама може да се отдалечи. Опитайте да сложите хавлията или одеялото на главата на бебето и вижте дали то ще я дръпне само. Запомнете да кажете „Дзак” всеки път когато махате хавлията. Тази игра учи малките, че предметите изчезват и после отново се връщат.

Първите опити за шеги на децата

Децата на 2-3 години за първи път ще ви съобщят, че се шегуват. За разлика от по-младото дете, което играе "Ку-ку, ето ме!", 2-3-годишният малчуган с чорапа контролира действията си, за да събуди смях у другите и себе си. Детето измисля и изпълнява шега.

За едно дете на шестгодишна възраст вече се наблюдава превъзходство на логиката и абстрактното мислене. Гатанките и шегите на шестгодишните малчугани често съдържат малко странно съпоставяне, игри на думи или логически грешки. Те са не толкова сложни версии на хумора, на който се наслаждаваме като възрастни.

Съдържанието на тези по-зрели шеги отразява предизвикателствата, свързани с тънкостите на логическата мисъл и нарастващото богатство на езика, пред които се изправя шестгодишното дете.

Чувството за хумор се променя с възрастта

Невинният тон на хумористичните закачки на малчуганите се променя значително, преди да тръгнат на училище и после – в гимназия. Например на около 12-годишна възраст момчетата започват да се смеят на съвсем различни неща в сравнение с тези, които разсмиват момичетата. На тази възраст момчетата предпочитат да разказват шеги, чийто контекст е много по-агресивен и сексуален.  Момичетата пък често показват чувство за хумор, което се фокусира по-скоро върху вербалната агресия. Причината за тази разлика между представителите на двата пола вероятно е фактът, че по време на този етап от развитието момичетата имат като цяло по-добри словесни умения от момчетата. Те ревнуват приятелките си и имитират привлекателните героини от сериалите и филмите.

В крайна сметка обаче и момчетата, и момичетата използват хумора, за да постигнат едни и същи цели. За юношите хуморът е индиректен начин да се изправят срещу проблемите, които ги засягат/тревожат най-силно - като например сексуалността им. Когато едно 11-12-годишно момче (или момиче) се смее на шега, свързана с аборта или проституцията, то най-вероятно не си дава сметка за сериозния характер на същността на вица. Самите теми на шегите са твърде емоционално стресиращи, за да може момчето да се справи директно с тях. Вместо това то използва шегата като възможност за определяне на нормите за поведение. Хуморът му позволява да изкаже позиция и евентуално бързо да се дистанцира от нея, казвайки: "Аз само се пошегувах."

Зрелият хумор настъпва на по-късен етап от живота на човека, когато вече може да се развие и т.нар. „черен хумор”. При всички положения обаче чувството за хумор помага да се справим с трудностите и житейските предизвикателства. Затова го търсете и насърчавайте и у детето си.

Цветелина Велчева по материали от psychcentral.com