Да попаднеш зад стените на Blue Origin и да разговаряш лично с Джеф Безос

23 юли 2019 г., 14:09
284

Авторът на книгата „Голямата битка за Космоса“ Кридчън Девънпорт е от малкото журналисти,  допуснати до централата Blue Origin и разговаряли лично с Джеф Безос.

Снимка: Guliver / Getty Images

Отвън не пише нищо. Няма фирмено лого. Нищо, ос­вен адреса на безименния склад. След влизане човек ми­нава покрай рецепционист, който пита дали вече сте били тук и дали сте попълвали декларация за конфиденциалност. Наго­ре по стълбите посетителите са посрещани от пространство с колекция артефакти, свързани с Космоса, което наподобява повече ексцентрична музейна колекция, отколкото партер на корпорация.

В средата на пода е изложен макет на кораба Starship Enterprise от филма Star Trek. На екраните се виждат руски скафандър, модел на космическа станция, така и останала непостроена, модел на купол върху Марс. Има плакат на огро­мен ракетен двигател и поклон към миналото: наковалня от 80-те години на XVIII век от Трой, Франция.

По стените на партера на Blue Origin са изписани вдъх­новяващи цитати, включително и един на Леонардо да Винчи: „Полетиш ли веднъж, след това навеки ще вървиш с взор, на­сочен нагоре, където си бил и където копнееш да се завърнеш“.

Гвоздеят в колекцията на Джеф Безос е модел на ракета, оформена като куршум, който се издига чак до втория етаж.

От лобито лъха любов към приключенията, към ранните етапи на космическата ера, пресечните точки между научната фантастика и изкуството, сбъднатите детски мечти. Ако ком­бинацията ракета + служители не е достатъчна да убеди посе­тителите, че са попаднали на странно място, където кучетата на персонала се разхождат свободно, на помощ идва гербът на компанията, сякаш Blue Origin оставя хералдиката си за идни­те поколения, но не върху щит, а върху стената.

Гербът е сложна и артистична комбинация от земни и звездни символи, с вплетени стойностите на различните кос­мически скорости, нужни на едно тяло да достигне гранични височини над Земята. Чифт костенурки с отправени към небето погледи, в чест на победителя в състезанието между заека и костенурката (символизиращи Илън Мъск и Джеф Безос), поклон пред внимателния и методичен подход към целта. Но има и пясъчен часовник, символизиращ човешката смъртност и необходимостта от целеустременост и спазване на сроковете.

В ъгъла на помещението се крие едно по-особено произ­ведение на изкуството. Състои се от 442 макари за конци, под­редени една върху друга като бурканчета с подправки. Взети заедно, не приличат на нищо повече от гигантски набор за шев и кройка, като случайният наглед подбор от цветове също не намеква нищо. Погледнати обаче през стъклената сфера пред тях, висяща от стената, те магически се трансформират в порт­рет на Леонардо да Винчи.

Сред всички тези космически предмети, макарите изглеж­дат съвсем не на място, сякаш кураторите са се объркали и са сложили импресионистична творба в музей, посветен на Кос­моса. Но тук, на територията на Безос, където на стената е написан цитатът на д-р Сюс „Ако искаш да заловиш зверове, каквито не срещаш всеки ден, трябва да тръгнеш по пътеки, по които не минаваш всеки ден“, всичко си идва на мястото. За да достигнеш Космоса, трябва да погледнеш през призма и да видиш това, което иначе остава незримо.

Безос седи с чаша черно кафе в едната ръка в конферент­ната зала с име „Юпитер 2“, докато с другата похапва ядки асорти от малката купичка пред себе си. След години потайност Blue Origin започват да се откриват пред общественост­та, поканвайки малка групичка журналисти в централата си преди точно една година. Той рядко удостоява някого с честта да получи от него лично интервю, дори представителите на вестник Washington Post, който е закупил през 2013 г. Настоящата среща е резултат от месеци упорити молби.

Явно тайната се коренеше в едно прессъобщение от 1961 г., което открих в архивите. То хвърляше светлина вър­ху дядо му Лорънс Гайс, който по онова време напуска ARPA, за да се върне към Комисията за атомна енергетика. Сгащване­то на Безос натясно и показването на въпросното прессъобще­ние беше последният отчаян опит да го накарам да се съгласи на интервю. Дядо му е важна фигура за него. Може би щях да успея да го спечеля с дълбочината на проучванията си.

Светът го познава почти само пречупен през призмата на Amazon, но за да го разбереш истински, трябва да го погледнеш и под друг ъгъл, този на една от другите му истински страсти – Космоса. Това беше важен момент в историята на човешкото присъствие в Космоса и трябваше да бъде доку­ментиран по-подробно. Дали би желал да седнем и да погово­рим за амбициите му да строи ракети?

Разгледа внимателно прессъобщението, погледна снимка­та на дядо си и явно се настрои на правилната вълна.

– Склонен съм да участвам – подбра внимателно думите си той.

Преминаването от „склонен съм“ към твърдо „да“ отне няколко месеца.

Отпочинал, спокоен и в добро настроение, Безос започна да говори за дългогодишната си, но сдържана страст към Кос­моса и какво се надява да постигне. Amazon си остава основното му занимание, което той неподправено обича, особено след като се е разраснало от продажба само на книги до бук­вално почти на всичко. Всяка сряда обаче той открадва малко време за себе си и заминава за централата на Blue в град Кент, щат Уошингтън, само на някакви си 30-ина километра южно от Сиатъл. Срядата е посветена на Космоса.

Безос финансира Blue Origin почти изцяло сам. Шегува се, че бизнес моделът е следният: „Всяка година продавам акции на Amazon за 1 милиард долара, които инвестирам в Blue Origin”.

Екипите в Blue Origin са ангажирани със сглобяването на следващото поколение на ракетите New Shepard, които трябва да изведат човек в Космоса.

През последната година Blue са извършили пет поредни полета с един и същи New Shepard бустер, като междинните ремонти са минимални, всеки път кацанията са прецизни и доказват, че повторната употреба е възможна. След всеки полет компанията рисува по една допълнителна костенурка върху бустера, която да напомня важността на бавния и постепенен подход. Има и ново мото: „Излети. Кацни. Повтори“.

Следващата стъпка ще бъде извеждането на хора на суборбитални пътешествия досами границата на Космоса. Първи ще бъдат тестовите туристи. Не пилоти, защото ракетата лети сама, а обикновени пътници. Работата им ще бъде да оценят преживяването от гледната точка на клиенти. Удобни ли са креслата? Как е гледката? Дръжките на правилните места ли са? След това ще ги последват истинските космически туристи, и той в това число.

– Целта ми е хора в Космоса – казва Безос. – Искам хора в Космоса.

Като малко дете той мечтаел да стане астронавт, но докато пораствал и започвал да изучава ракетните науки, осъзнал, че също така иска и да е инженер. Армстронг за него е герой, възхищава се и на Вернер фон Браун, германския инженер, главен архитект на ракетата Saturn V от ерата на Apollo.

– Мисля, че и той щеше да е много разочарован, че не сме продължили по-дълбоко в Космоса – казва Безос в отговор на въпрос какво би помислил Вернер фон Браун за текущото състояние на космическата програма. – Мисля, че щеше да е шокиран, че никой не се е върнал на Луната. Мисля, че щеше да е потресен, че рекордът за максимален брой човешки същества, намиращи се в Космоса едновременно, е тринайсет. Щеше да каже: „Абе хора, какви ги вършите? Умирам и всичко след мен спира, така ли? Пичове, стягайте се и продължавайте!“.

В средата на 2017 г. Безос кани няколко от все още живите космонавти от ерата Apollo на авиошоу в Ошкош, Уисконсин, където смята да се похвали с бустера на New Shepard и модел на пасажерската капсула, която скоро ще започне да извежда туристи в Космоса срещу заплащане. Невероятно събиране на най-уникалното измежду всички братства. Присъстват Бъз Олдрин, Джеймс Ловел и Франк Борман, членове на екипажа на Apollo 8, заедно с Фред Хейз, който е летял с Ловел на Apollo 13. Тук са и Уолтър Кънингам от Apollo 7 и Джийн Кранц, легендарният ръководител полети на NASA.

Един по един те влизат в космическия апарат на Безос, прекрачват над символичната пропаст между Apollo и Следващия гигантски скок, макар мнозина от събратята им вече да не са на този свят и никога няма да могат да видят неговата поява. Опъват се в креслата покрай гигантските прозорци на новата пасажерска капсула и прокарват пръсти по дръжките, монтирани за осигуряване на стабилност по време на няколкото минути безтегловност. Безос е във възторг. Това са неговите герои.

– Космосът променя хората – казва той при посрещането им. – Всеки път, когато човек говори с космонавт, с някой, който е бил горе, ще чуе, че при завръщането на Земята и гледката колко красива е тя, колко крехка, колко тънка е земната атмосфера, човек започва да цени дома си истински.

Космосът си остава мечта десетилетия наред, а Безос очаква момента, в който ще изпита безтегловността, ще види заоблените краища на Земята и космическия мрак.

– Ще отида. Наистина ще отида. Нямам търпение да дочакам момента.

Години наред Blue Origin е една маниакално потайна компания, костенурка, скрила се в черупката си, за да не привлича внимание към себе си, склонна да остави заека Мъск да получава цялото внимание.

– Ще говорим за Blue Origin, когато има за какво да говорим – казал навремето Безос.

Сега има за какво да говорят и малко се подават от черупката си. В продължение на няколко месеца, започвайки в началото на 2016 г., когато New Shepard е летял няколко пъти подред и с редица награди във връзка с безпрецедентните приземявания на рожбата на Blue Origin, Безос е пределно ясен в изказванията си, че амбициите му се разпростират далеч отвъд елементарното извеждане на туристи до границата на Космоса и обратно.

Безос също като Мъск иска да отиде на Марс, но и „навсякъде другаде“. Мъск обича да нарича Марс „планетата, която се нуждае от ремонт“, защото трябва да бъде затоплена и подготвена за живот, в случай че астероид удари Земята и застраши съществуването на човечеството.

Безос е силно скептичен, че Марс може да служи за резервен план за оцеляване на човешката раса.

– Не искаме Марс за план Б – казва той. – План Б трябва да ни е подсигуряването, че план А работи. А план А е да се подсигурим, че планетата ни ще я има още хиляди години.

Често повтаряната цел на Blue Origin е „милиони хора да живеят и работят в Космоса“, но в дългосрочен план амбициите се простират още по-надалече.

Първо обаче е нужна една малка стъпка. Blue Origin трябва да стане много добра в надеждното, ефикасно и евтино многократно изстрелване, така че достигането на Космоса да се превърне в рутина. Макар някои да се присмиват над суборбиталния туризъм като нещо тривиално и да го сравняват със „скоковете с бънджи наобратно за супербогаташи“, както го нарекъл един научнофантастичен писател, за Безос той е изключително важен. Ако не друго, то поне полетите ще бъдат едно добро упражнение.

Космическият туризъм не е начинът хората, макар и само богатите, да преживеят какво е да си в Космоса. Това е начинът Космосът да стане по-достъпен като цяло.

Друга амбиция на Blue Origin е създаването на по-голяма ракета. Помежду си я наричат Very Big Brother, но си има и официално име - New Glenn. Това ще е орбитална ракета, която ще бъде в състояние не само да извежда сателити и хора в ниска околоземна орбита, а и по-нависоко.

New Glenn е пореден пример на принципа за поетапното развитие. Пръв е New Shepard, носещ името на първия американец в Космоса. Разработката му отнема 10 години. Изстрелването на New Glenn е насрочено за 2020 г., а това ще е още едно славно десетилетие на упорит труд.

– Трябва да правим по нещо значимо на всеки десет години – казва Безос, седнал в конферентната зала в централата на Blue Origin. – Мисля си, че преди да стана на осемдесет, ще сме преминали през още два значими цикъла, може би дори два и половина. Няма нужда да решаваме точно сега какви ще са те. Прекалено рано е. Ако остана здрав, ми се ще да бъда свидетел на всичко. Ще направя всичко, за да може работата да продължава, дори когато мен ме няма. Но ми се иска да съм тук и да наблюдавам. Много съм любопитен какво ще се случи в бъдещето.

Тъй като работи само по един ден от седмицата в Blue Origin, времето на Безос там му е много ценно. Изправи се и се отправи към следващата среща. Сряда е ден, посветен на Космоса.

– Отивам да строя ракети! – каза той, докато пресичаше лобито.

Човек няма как да знае как ще изглежда бъдещето стотици години напред, но Безос има мащабни планове как да реализира мечтата на петгодишното момче в себе си. Наскоро съвсем ясно подсказа къде му се ходи. Следващата му ракета ще се казва New Armstrong.

Ключови думи:
Коментари