Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:

– Абе Славчо, още ли не са те разстреляли?

– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът, – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?

– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…

След разговора Живков затваря телефона и си мисли:

„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“