Днес отбелязваме най-българския празник - 24 май! Знаете ли обаче как е роден великолепният химн „Върви, народе възродени"? Нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).

През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч". Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

А "Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.

И го пеем с просълзени очи вече над 100 години.

Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий".

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Източник: Gnezdoto