На първо място, хората, които възприемат себе си като предсказуеми и дори „скучни“ обикновено извличат повече щастие и радост от положителните събития в своя живот.
Второ, въпреки че много организации обичат да се представят като места, които ценят креативните и непредвидими личности, истината е, че е много по-вероятно да получите добри отзиви за работата си и дори да бъдете повишени, ако се държите последователно и предвидимо. Повечето хора предпочитат да работят за шеф, който е предвидим до такава степен, че може да бъде наречен скучен, отколкото за такъв, които постоянно си променя мнението и взема прибързани и импулсивни решения.
Причината за това е повече от очевидна – хората нямат нужда от допълнителен стрес в ежедневието си, а малко неща са по-объркващи и натоварващи от един непредсказуем шеф. Ръководителите, от своя страна, също предпочитат служители, от които знаят какво могат да очакват, служители, които имат ясно обосновани качества, умения и таланти, както и конкретен начин на поведение.
Трето, има безброй ползи от познанието на естествения ви модел на поведение и типичните ви навици. Единственият начин да бъде успешни в планирането на каквото и да е било във вашия живот е като знаете какво бихте предпочитали, мислили или чувствали в бъдеще. Ако се научите да прогнозирате по-добре поведението си в бъдеще, независимо от това колко добро или лошо, рационално или нелогично, е то, ще можете да избегнете редица лоши решения и ще бъдете по-уверени в себе си.
И последно, за колкото по-непредвидими се смятате, толкова по-неефективни сте в опитите си да влияете на чуждото мнение. Наивната идея, че имате пълен контрол върху репутацията си и че можете да я моделирате по какъвто начин си искате, създавайки персона, която да се харесва на другите и да ви печели тяхното одобрение, води до множество разочарования в живота. Противно на вашите очаквания, другите обикновено са по-добри в прогнозирането на вашето поведение от самите вас. Множество проучвания са установили, че нашите колеги се справят по-добре с прогнозирането на представянето ни в работата и професионалния ни успех. Това също така означава, че вие сте в по-добра позиция да оцените тяхното представяне и потенциала им.
За този феномен също има просто обяснение. Когато мислим за себе си, ние отделяме твърде много внимание на нашите размисли и чувства и твърде малко на нашето поведение. Разбира се, нашите мисли и чувства са важни, но тъй като те остава скрити от останалите, по-добрият начин да разберем какво те мислят за нас е като се фокусираме върху навиците и действията, които са видими за другите. В този смисъл себепознанието всъщност може да бъде интерпретирано като познание на начина, по който другите ни възприемат.
Томас Чаморо-Премужич, психологичен профайлър и експерт по управление на таланта, за FastCompany.com
Източник: Мениджър Нюз
