Посетете основната страница на Обекти за още интересни материали.

Малко хора си дават сметка какъв огромен товар пада върху българските ученици и какви заплахи крие това за обществото. От тази година първокласниците ще се учат да събират и изваждат числата от 1 до 100, а не до 20, както беше досега. Освен букви, първолаците ще изучават и началата на граматиката. Едва усвоили родната азбука, във втори клас се захващат с английската и се очаква бързо да напреднат с езика.

Но нищо не може да се сравни с пътя на математиката. Четвъртокласници, които се борят за място в специализирани паралелки, полагат изпити със задачи, които биха затруднили осмокласник. Една от по-лесните теми, която се преподава на 10-годишните математически надежди, са Кръговете на Ойлер: в някои университети са предвидени семинарни занятия, посветени на тяхното приложение. А в седми клас по физика изниква законът на Джаул – Ленц.

Истина е - времената са сложни, динамични и трябва да опитаме да предоставим на нашите деца всички възможни знания и умения, които да ги подготвят за бъдещия суров живот. От най-ранна възраст. Но това е само едната гледна точка.

Преди две години направих експеримент: обърнах се към приятели и познати, които живеят в чужбина с децата си и имат впечатления от тамошната образователна система. Попитах ги какво е натоварването в началното училище и ги помолих да го сравнят с България. Отговори пристигнаха от десет страни и разликите бяха повече от приликите.

Това, което обединява другите образователни системи и контрастира с българската, са по-малките изисквания към децата. Някои амбициозни български майки изпадаха в ужас, че в чуждестранното училище „не натискат“ децата да учат достатъчно. Почти навсякъде не се поставят оценки до 10-12 годишна възраст, а някъде и след това. Учителката не заплашва с „Ще ти пиша двойка!“ – текущите оценки се дават в устна форма, например „детето трябва да се упражнява повече да чете с разбиране“.

Виновна ли е географията

Разбира се, в развитите страни се учи много, но на по-късен етап – след 14-15 годишна възраст, когато ученикът вече е избрал към какво да се насочи и учебният план се конкретизира според неговите цели. Но дотогава повече се набляга на социалните компетентности, на работата в екип и на изграждане на базови навици за учене. 

Защо се получава така? В България, която засега не може да се похвали с особени икономически и социални постижения, децата се съдират от учене и придобиват дълбоки и широки познания, на които обществото ни сякаш не може да намери приложение. А в развитите икономики учениците я карат по-лежерно, но там икономиката и знанието процъфтяват.