Астрид Линдгрен е меко казано велика шведска детска писателка Астрид Линдгрен. Творчеството й е преведено на близо 70 езика (от арабски до зулу) и отпечатано в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната й героиня – Пипи Дългото чорапче, е публикувана в Швеция през 1945 г. , а в България излиза през 1968 г. Тя е 25-та най-превеждана писателка. Продадени са около 145 милиона копия на нейни книги. Най известните й произведения са книгите за Пипи Дългото чорапче и Карлсон. Родена е във Вимербю в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета .Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството й – бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид. Умира през 2002 г.
В нейна чест ви представяме някои от най-проникновените й цитати.
***
"Спокойствие и само спокойствие." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
„Дайте на децата любов, любов и още любов – здравият разум ще дойде от само себе си.“
"Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)
„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“
"В деня, когато чуя, че някои деца не са съгласни да останат сами, без възрастни около себе си, ще науча цялата таблица за уморение отзад напред — кълна се в това." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"– Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!" (Из „Пипи Дългото чорапче“)
„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“
"Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“
„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“
„Детство без книги не е детство. Това е като да бъдеш откъснат от магическо място, където можеш да намериш най-рядката радост.“
"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
"От много учене и най-здравият ум може да се съсипе." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме“
"Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?" (Из „Пипи Дългото чорапче“)
„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“
„Забелязвам вече няколко пъти, че хората не мислят, че знам как да се държа, дори когато се старая максимално.“
"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
„Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“
"Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят." (Из „Пипи Дългото чорапче“)
