Дадена ни е само искрица лудост. Никога не бива да я губите: 20 велики цитата от Робин Уилямс
Робин Уилямс е един от най-великите американски актьори и комици. През 2014-а смъртта нму шокира не само колегите му, но и милионите му почитатели. След „Добрият Уил Хънтинг“, „Джуманджи“, „Мисис Даутфайър“, „Двестагодишен човек“ и много други филми Робин Уилямс завинаги ще остане в историята на киното. Комикът винаги е бил желан гост на вечерни шоута, телевизионни предавания и комедийни концерти благодарение на чувството си за хумор и невероятния си чар.
В тази статия сме събрали най-добрите цитати на известния актьор – някои шеговити, а други философски.
***
„Без значение какво ви казват хората, думите и идеите могат да променят света.“
„Живата комедия е едно пространство, където можеш да правиш неща, които иначе никога не би сторил пред хора. Щом излезеш на сцената, получаваш разрешително да вършиш какво ли не. Това е връзка по взаимно съгласие. Излизаш на сцената – това е твоята работа.“
„Но само в мечтите си хората могат да бъдат истински свободни. Винаги е било тъй и винаги така ще бъде.“
„Ще имате своите трудни моменти, но те винаги ще ви събуждат, за да видите онези хубави неща, на които дотогава не сте обръщали внимание.“
„Кое е правилно? Това, което е останало, след като объркате всичко.“
"Мислех си, че най-лошото нещо в живота е да се окажеш сам накрая. Но не, не е това. Най-лошото нещо е да се окажеш с хора, които те карат да се чувстваш сам."
„Все още имаме толкова много неща да научим и на света винаги има още нещо чудесно. Дори грешките могат да бъдат великолепни.“
„Започнах да се занимавам с комедия, защото това бе единствената сцена, която можах да намеря. Беше чистата идея да стоиш на сцената. Само това ме интересуваше, заедно с желанието да изуча занаята и да работя, и просто да бъда в представления с други хора.“
„В един момент си втълпяваш, че трябва да работиш и работиш, иначе хората ще те забравят. А това се оказа много опасна мисъл.“
„Чудесно е когато баща ти спре да бъде за теб бог и се превърне просто в човек. Той слиза от свещената си планина и го виждаш с всичките му слабости. В този момент започваш да го обичаш като истински жив човек, а не като някакво подставено лице“