6. Джейн Орвис. «Прозорец»
Откакто Рита бе жестоко убита, Картър седи постоянно до прозореца.
Никакъв телевизор, четене, писане на писма. Неговия живот е това, което се вижда зад завесите.
На него му е все едно кой му носи храна, плаща сметките, не излиза от стаята.
Неговия живот е бягащи физкултурници, смяна на годишните времена, минаващи автомобили, призракът на Рита.
Картър не разбира, че в тапицирания с бял плат отвътре изолатор няма прозорци.
7. Джей Рип. «Съдба»
Имаше само един изход, защото нашите съдби се сплетоха в един объркан възел на гняв и блаженство. И друг начин за решение нямаше. Ще се доверим на жребий: ези – и ще се оженим, тура – и ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Тя звънна, завъртя се и се спря. Ези.
Загледахме я с недоумение.
След това в един глас казахме: «Може би още веднъж?»
8. Робърт Томпкинс. «В търсене на Истината»
Най-накрая в това глухо и самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
- Вие ли сте Истината?
Старата сбръчкана вещица тържествено кимна.
- Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
- Кажи им, че съм млада и красива!
9. Август Салеми. «Съвременна медицина»
Ослепителна светлина на фарове, оглушително свистене, пронизваща болка, абсолютна болка, след това топла, привличаща, чиста синя светлина. Джон се почувства удивително щастлив, млад, свободен, той тръгна към лъчистото сияние.
Болката и тъмнината бавно се върнаха. Джон бавно, с мъка отвори подпухналите си очи. Бинтове, някакви тръбички, гипс. И двата му крака все едно ги нямаше. Разплаканата му жена.
- Теб те спасиха, скъпи!
